Научавам за войната от хората, които разказват за нея от своите несигурни укрития в Харков, Киев и другите малки и големи населени места в Украйна

Научавам за войната от хората, които разказват за нея от своите несигурни укрития в Харков, Киев и другите малки и големи населени места в Украйна. Техните автентични свидетелства са онова, което никоя пропаганда не може да заличи.

От тях разбирам, че няма рускоезични украинци, които да чакат руската армия – освободителка. От тях разбирам, че приемат Русия за агресор, а Путин за военен престъпник.

От тях разбирам, че се бомбардират жилищни квартали и по улиците умират обикновени хора. От шрапнелите на „освободителите“.

Знам, че не всички виждаме едно и също. Преди години щях да се изненадам. Сега го разбирам, макар да не ми е лесно. Знам, че е трудно и изглежда страшно, да си позволим да чувстваме, да ни е страх, да се разтроим, да се поставим на мястото на хората, които спят в метро. И знам, че е себесъхранително идентифицирането с „освободителите“ в бронираните машини. Бездушно. Рационално. Уж.

Няма да убеждавам никого в това, което виждам аз. Но моля никой да не ме убеждава в своята картина.

Миролюба Бенатова