На Гинкиното

В началото на седмицата заваля сняг и температурите паднаха. В края заваля дъжд и температурите скочиха. Нестабилно и променливо време, типично за началото на март – стави се обаждат, кръст алармира.

С кожуха ли да си, с шушляка ли да си.

В началото на седмицата, заваляха обяснения и политиците се разклатиха. От „няма да купуваме ЧЕЗ“ в началото, стигнахме до „да купим ЧЕЗ“ в края на седмицата. От „никой не познава Гинка“ в началото, до „много хора познават Гинка“ в края. Глави болят, рейтинг алармира.

Интересна личност се оказа госпожа Гинка Върбакова. Предизвика скандал в две държави, шамароса дори и опозицията тук и междувременно си купи ЧЕЗ. Въпросът е – тя ли е потърсила ЧЕЗ, за да сключи сделката или ЧЕЗ са потърсили нея и хората около нея, за да й продадат бизнеса си у нас. Защото съществува и вариант, в Прага да имат собствен план за продажбата, свързан с борба на политически лобита, много далеч от София. Например, между премиер и президент, Бабиш и Земан, чиито отношения са като на Борисов и Радев.

Тоест, „обичат се“.

В такъв случай, хипотезата, че София е била хваната неподготвена е напълно възможна. Което обаче не може да оправдае хаоса, в който се завъртяха управляващите. И институционалната патова ситуация, която ще остави крайното решение на волята на централата на ЧЕЗ и на Гинка Върбакова.

Когато българският политик е на власт, той разчита все по-често на пропаганда и техники за отвличане на общественото внимание. Няколко сайта и няколко издания го възнасят до небесата, заблуждавайки го, че това му е достатъчно. Когато падне от власт обаче същите тези издания са първите, които го заклеймятват по команда.

Тогава се обслужва опозицията, ако дойде на власт. Ето така се ражда усещането, че всички са маскари. Защото всички използват тази куха стратегия.

Истината е, че няма нужда от пропаганда. Има нужда от честна комуникация и искрени отговори. А не всеки неудобен въпрос да бъде пришиван към най-различни лагери. Това само може да радикализира част от обществото срещу източника на пропаганда. И винаги така става, поне според теорията на модерната публична комуникация.

В резултат на това притъпяване на инстинктите и фалшива самодостатъчност, се случват драмите като тази с „Гинкиното хоро“, което политиците ни тропат вече втора седмица. Играе се със свити лакти. Стъпките са бавни, хем напред, хем назад. Хем надясно, хем наляво. И всички танцуват. А ние гледаме и викаме – „Иху“ и „Опа“.

Светослав Иванов

Коментар

http://btvnovinite.bg