На депутата със суджуците не е хрумнало ей така. Това е модел на поведение на овластения

У нас мнозина скромно поживуват като измамници или изнудвачи, или пък реализират тези роли в смесен вариант. Други са вплетени в мрежата на корупционните услуги като жертви или очакващи награда за съдействието си.

Преди години беше добил известност един с прякор „Черния“. Той се беше вмъкнал в тази ниша, без реално да е овластен и раздаваше постове в съдебната система с някакво тефтерче. Медиатор. Някой сигурно стои зад гърба му и го е упълномощил, мислят си попадналите на него. Изведнъж се бяха съсетили – кой е този???, а той вече наистина е станал „нечии“.

Овластените на някакво равнище дори не е нужно да стават измамници или изнудвачи. Другите „знаят“, че ако „бутнат“ нещо на депутата, примерно, на важния началник, или на човека с многото връзки, ще влязат в корупционната мрежа и биха могли да разчитат на някаква услуга. Да са добре с властта, че то нищо не се знае. Така наред с измамника и изнудвача застава слагача. Тъй че проблема е много по-сложен, отколкото изглежда на първо четене.

В овластените се създава очакване да им „дават“ и винаги са готови да си „искат“. На депутата със суджуците не е хрумнало ей така. Това е модел на поведение на овластения. Той има известната причина да взема за „партията“ или за „началството“, а другите трябва да му дават. Те са длъжни да се слагат.

Петко Симеонов

На депутата със суджуците не е хрумнало ей така. Това е модел на поведение на овластения.

168chasa.bg