НА КАКВИ СЕ ДЕЛИМ – ДНЕС?

Вчера отбелязахме празника на Съединението.
Когато то се случва, Тодор Бурмов казва пророческите си думи: „Ние завинаги загубихме Македония“.
И сега, празнувайки – съединени? разединени? – можем пак да си кажем, че отново, съвсем наскоро, загубихме Македония.
Този път сякаш окончателно – заради нашите политически скопци.
***
На 31 август няколко читатели ме подсетиха за една дописка от преди пет години.
Помествам я отново – за да проверим заедно, променило ли се е нещо.

НА КАКВИ СЕ ДЕЛИМ
Медиите са възмутиха от идеята да има различни цени на учебниците – за бедни и богати.
Това „деление“ обаче не е някакво изключение.
Ето още примери.
Делим се на политици и Народ.
Делим се на Кунева, която затваря реактори – и останалите балами.
Делим се на лекари – и цигани, които ги бият.
Делим се на шепа математици, победители в различни олимпиади – и всички останали ученици.
Делим се на Валери Симеонов, който „отговаря“ за демографската политика – и всички останали, които са на път да изчезнат заради въпросната „политика“.
Делим се на Послушковци с власт – и послушковци без власт.
Делим се на Захариева, която е годна за всичко – и всички ония, които не зачитат нулите.
Делим се на ония, които смятат, че Бисер е село – и останалите, които знаят, че цяла България е Бисер.
Делим се на ония, които се хвалят с успехите на Прехода – и милионите, които избягаха от тия успехи.
Делим се на ония, които строят – и ония, които после плащат ремонтите.
Делим се на европейци, които не са чували за турското робство – и всички останали, които смятат Левски за Светец.
Делим се на коне с капаци – и другите, които са наясно, че Българско Дъно няма.
Делим се на ония, които все се делят от Българското – и другите, които не се делят.
Делим се на политически дини, които узряват бързо – и останалите, които знаят как става това.
Делим се на лъжци, които твърдят, че имат сърце – и останалите, които знаят, че политиците живеят и без сърце.
Делим се на властници, които не са чували поговорката „Луд звънец не носи“ – и останалите, които чуват звънеца.
Делим се на тиквеници, които събарят паметници – и останалите, за които България не се е пръкнала през 1989 година.
Делим се на авантюристи, които си мислят, че правят политика – и останалите, които знаят, че политиката често е блатото на случайниците.
Делим се на политици, които смятат, че са безценни – и всички останали, които знаят, че те изобщо нямат цена.
Делим се на лидери, които смятат, че сме европейска страна – и останалите, които знаят, че на остров Вануату минималната заплата била 285 евро.
Делим се на герои, които си мислят, че влизат на бял кон в Скопие – и останалите, които виждат как влачат нанякъде Историята ни.
Делим се на магарета, които мислят, че са коне – и останалите, които знаят, какво е да те яздят магарета.
Делим се на ония, които не знаят, че стават за смях – и останалите, които се задавят от плач.
И т.н., и т.н.

Делим се на Бойко – и всички останали. /Това трябва да го зачертая!!!/
31 август 2017 година
***
УТОЧНЕНИЕ
ЗА ДЖОН ДЪН И ХЕМИНГУЕЙ
„Дори аз знам, че Хемингуей не е поет!“
Пабло знае, пък горкият КК не знае.
На неговия акъл са и Анета Иванова и Гошо Ников.
Това по повод въпроса ми към Горбачов – „За кого бие камбаната, както казва поета?“
Каква е истината?
Думите „…За кого бие камбаната…“ са фрагмент от „Богопосвещения“ на Джон Дън – знаменит английски поет и англикански проповедник.
Роден е през 1572 година в Лондон.
Хемингуей използва думите на Джон Дън за епиграф на едноименния си роман.

Кеворк Кеворкян

www.kevorkkevorkian.com