На коя родина служи Карадайъ?

Изключително скандални изявления е направил лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ по време на посещението си при Ердоган тия дни, съобщават наши медии, като се позовават на Анадолската агенция.

Покрай потока от коментари и новини, свързани с бурята, предизвикана от САЩ по закона „Магнитски“, те са на път да останат в сянка и без реакция. До вчера следобяд такава нямаше – нито от институциите, нито дори от партиите.

„Това е нашата земя. Ние не сме емигранти там (в България – б.а.). Турция е нашата родина. Останали сме там след Османската империя. Борбата ни е да защитим турската си идентичност. Да защитаваме езика си, религията и традициите си“. Това са думи на Карадайъ по време на срещата му с председателя на турския парламент Мустафа Шентоп. Не знам дали лидерът на ДПС знае какво е „родина“, но казаното със сигурност повдига много въпроси. Включително такива, свързани с националната сигурност на държавата ни.

Ако Турция е негова родина, на кого служи Карадайъ? На кого служат и ще служат бъдещите депутати от ДПС? Самият факт, че цяла делегация отива там, за да се „отчете“ и да търси политическа подкрепа за изборите у нас, е достатъчно тревожен и скандален.

Какво означава, че едва ли не партията на Ердоган иска от ДПС да има повече депутати в следващия парламент? Не звучи като стандартно пожелание за успех, а като нещо повече.

Карадайъ е казал, че ДПС очаква над 50 хиляди гласа от Турция за вота на 11 юли, след като забраната за отваряне на повече от 35 секции в страните извън ЕС отпадна. Да припомним, че на 4 април, когато важеше ограничението и имаше противоепидемични мерки, ДПС получи под 20 хиляди гласа в югоизточната ни съседка.

А случайно ли тази визита съвпада с друго събитие – оттеглянето на Лютви Местан от лидерския пост в неговата партия ДОСТ, смятана досега за най-обвързана с Анкара?

Ердоган обаче не покани него, а заложи на ДПС. Смяна на караула ли е това и дали щафетата на най-близък съюзник не поема Карадайъ? Това са все въпроси, които тепърва ще си задаваме и на които ще търсим отговори.

Очакването на подкрепа от Ердоган изглежда логично и след удара, който ДПС получи от САЩ по линия на Пеевски. Движението застана изцяло зад него, поиска „доказателства“. И макар то да не присъства в черния списък на Вашингтон, както партията на Божков „Българско лято“, би било справедливо поне българските власти да не проявяват двоен аршин в отношението към свързани със санкционираните фирми и лица.

Да запитаме конкретно защо мълчат службите и прокуратурата за казаното от Карадайъ? Нормално ли е български политици да се срещат с президент на чужда държава без протокол, без българско знаме на масата и без журналисти, каквито снимки се появиха. Или и това не им прави впечатление? Нима не прилича на държавна измяна?

И не на последно място идва още по-болният въпрос – не сгрешиха ли „партиите на протеста“, като промениха закона в полза на ДПС? А най-гласовити за това „отваряне“ бяха хората на Слави Трифонов. С тази поправка могат да докарат нови хиляди гласове за ДПС от Турция. Дали това не е била и целта?

Открита външна намеса в политическия живот в България е това. На държавно ниво. А ДПС за пореден път демонстрира ясно, че е етническа партия, което е нарушение на Конституцията. „Отговорните фактори“ у нас продължават да спят, както обикновено, докато Ердоган си плете кошницата. Освен с нашата делегация, той успя да се срещне и с премиера на РС Македония Заев в Истанбул. Обсъждали „инвестиции и приятелски партньорства“. Така му викат вече… Имали и „дълбоки исторически връзки“.

Има ли нужда да напомняме какво означават за България тия „дълбоки връзки“ пет века, да не говорим за  престъпния Берлински конгрес през 1878 г., осакатил тежко държавата и народа ни…

Призракът на ислямската дъга и неоосманизма свободно броди из Балканите.

автор: Валентин Георгиев

Duma.bg