На 5 въпроса към интелектуалците на България, които да ни вдъхновят и насърчат отговаря Стоян Динков

“ Когато България претърпява Втората си национална катастрофа през 1918г., след Първата световна война, страната е затънала в разруха и безпътица. Десетки хиляди хора от цялата победена и окупирана страна се събират пред къщата на Иван Вазов в центъра на София. Тези хора са отчаяни, гладни, плачещи….Те молят Вазов да им даде упование е кураж да оцелеят, да повярват в бъдещето си, в оцеляването си, защото вече изобщо не вярват на никого, още по -малко на политиците. Тоест, тези хиляди хора разчитат на един писател, не на някой друг. Вазов, също разплакан, държи прочувствена реч и дава надежда на отчаяните хора, те се съвземат, духът им се възвръща и само четири – пет години по – късно България процъфтява културно и икономически.“
Стоян Иванов Динков   е български   геополитик ,   писател   и   художник , син на поета   Иван Динков .

Ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги, а също така съучредител на Клуба на младия български писател (2003 г.) и съучредител на Центъра за стратегии и анализи (2008 г.).

Член е на редакционната колегия на вестник ”Пулс” и на списание „Българска лира“. Председател е на партия „Зелена България“ в периода 2007 – 2008 година, председател на Политическия съвет на „Зелена партия – Българските зелени“ през 2008 – 2009 г. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Съосновател на някои вестници като „Литературен магазин“, „Ранобудник“ и др. Автор на книгите „Гримаси“, „Свлачища“, „Приказка за вечността“, „Османо-римска империя, българи и тюрки“, „Туран – от скитите и хуните до тюрките и българите“, „Исус Христос – Земното име на Дявола“, „Траки и кимерийци“ и др.

Негови текстове са превеждани на английскитурскирумънскипортугалски език и адаптирани на македонска литературна норма

1. Как бихте определил времената, в които живеем?

От гледна точка на българската история, това са най – трагичните времена за страната ни . България се лиши от 35% от населението си за 30 години, което е най – голямата депопулация на населението не само у нас, но и в световен мащаб, при това в условия без военни действия. Нито една държава не се е лишавала от 35 % от своето население, дори по време на най – тежки и кървави войни. Ние сме един много трагичен пример за света и в това отношение. По – голяма трагедия България не е преживявала никога в хилядолетната си история. Някои интелектуалци и изследователи определят тази епоха като “ край на времената „, като “ край на историята“, други цитират новия завет и т.н. Аз не съм нито конспиратор, нито приемам нещата фаталистично, но се опасявам, че това може да бъде край на България.

2. Как е поставена България в контекста на световните събития?

– България е поставена в условия на тотална политическа и икономическа зависимост от външни сили, преди всичко от ЕС и САЩ. ЕС се оказа по – опасен за България от СССР. Никога не съм си представял нещо подобно, винаги съм вярвал в демокрацията, но то се случи конкретно за нашата страна. Населението на България е консервативно, има има силен инстинкт за обикновените човешки ценности и отношения, изпитва невероятна любов към потомството на бъдещите поколения. Мисля, че този консерватизъм в момента изиграва положителна роля, но при условие, че сме по малко от 6 милиона, не мога да бъда оптимист.

3. Как да поддържаме вярата си в доброто бъдеще на света и България? Какви са Вашите техники, за преминаване през трудни времена?

Преминаването през тъжни, бих ги определил като трагични времена, може да се осъществи единствено със силна вяра в Бог и солидарност между хората. Трагичните епохи в исторически аспект са доближавали хората все по – близо до Бог, усилвали са вярата им. За съжаление, поне засега, солидарността ни липсва. Мисля, че засилването на солидарността е неизбежна, но е въпрос на известно време, на духовен катарзис и преосмисляне на всичко, което сме преживели и което ни е противопоставяло.

4. С какъв личностен профил виждате, че са хората, които могат да изведат света и България от кризата?

Лично аз разчитам повече на духовните водачи и почти никак на лицемерните политици в страната. Духовни водачи са предимно хората на словото, на перото. Когато България претърпява Втората си национална катастрофа през 1918г., след Първата световна война, страната е затънала в разруха и безпътица. Десетки хиляди хора от цялата победена и окупирана страна се събират пред къщата на Иван Вазов в центъра на София. Тези хора са отчаяни, гладни, плачещи….Те молят Вазов да им даде упование е кураж да оцелеят, да повярват в бъдещето си, в оцеляването си, защото вече изобщо не вярват на никого, още по -малко на политиците. Тоест, тези хиляди хора разчитат на един писател, не на някой друг. Вазов, също разплакан, държи прочувствена реч и дава надежда на отчаяните хора, те се съвземат, духът им се възвръща и само четири – пет години по – късно България процъфтява културно и икономически.

5. Кои са нашите исветовни образци на личности, на мирогледа, на които можем да се опрем и които да ни служат като ориентир за бъдещето?

– Този въпрос е донякъде двусмислен. От една страна примерите за дух не винаги кореспондират с примерите за държавно творчество. Световни образци има немалко, но нека първо се ориентираме и вземем пример от нашите. Според мен, за да се измъкне държавата от колапс, днес би трябвало да си припомним преди всичко държавниците. Такива, каквито са били Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Симеон I, Иван Асен II, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Борис III, Александър Малинов…..

Въпросите зададе Златина Кралева