„На 7 – въпроса за твореца Теодор Мусев отговоря интелектуалецът Стоян Динков „

Тео Мусев е български пианист и органист. Роден в годините на предвоенния икономически възход в заможно семейство.

Той е внук на високопоставен русенскис вещенослужител, което също допринася за неговата музикалност. Син е на любителка-певица – първата изпълнителка на ролята на Гергана (при маестро Георги

 Атанасов), племенник на пионера на родното виолончелово изкуство Константин Попов и братовчед на известното сопрано Милкана Николова

Теодор Мусев умира тази година на 02.09.

– Бихте ли ни направил свидетели на първата Ви среща с Теодор Мусев? Кое е това, което най – силно Ви впечатли у него и никога няма да забравите?

–  С Теодор Мусев ме запозна Христо Андреев, мой добър приятел, който вече не е сред нас, за огромно съжаление. Христо бе един от водещите медиевисти с два научни доктората.

Оказа се, че той е роднина на бившата съпруга на Теодор Мусев. Запозна ме с Тео преди близо 20 години. Първото ми впечатление от Мусев бе любезността,

сериозното и честно излъчване. Това впечатление не се промени никога.

– Може ли да ни разкажете повече за творчеството му и с творчеството на кои наши и световни творци може да се сравни?

– Творчеството на Тео Мусев трудно би могло да се сравнява. Той е уникален органист и пианист, най-добрият в България, а вероятно и един от най-добрите в света.

– Може ли да определим Теодор Мусев като новатор и защо?

– Да, той определено е новатор, особено и като първи музикант, изпълнил произведения на Гершуин в България. Тео бе виртуозен изпълнител и на Йохан Себастиан Бах,

според мен един от най-добрите не само у нас, но и в света.

– За какво мечетаеше той и от какво го болеше?

– Мечтаеше за една добра и демократична България. Тео Мусев много добре познаваше историята, силно се интересуваше и от политика.

Преживяваше съдбата на България, мечтаеше за по-справедлив живот, за гражданско общество. Всяка несправедливост го натъжаваше, а поводи за тъга имаше твърде много през годините, тъй като не успяхме да изградим солидарно гражданско общество.

– В какво се измерва значението на хора като Теодор Мусев за нас като негови сънароднции, а и като хора изобщо?

– Всеки голям талант, какъвто безспорно бе и Теодор Мусев, неизбежно и завинаги остава в историята и съзнанието на поколенията. Големите творци са неизчерпаем и вечен извор на творческа енергия, на вяра, на упование, на гордост, те са примери за подражание. В този смисъл, значението на хора като Тео Мусев е огромно.

– Как той възприемаше случващото в България през последните 32 години, виждаше ли Светлина в тунела?

– Не, според мен не виждаше. Не само случилото се през последните 32 години, но и онези 45 години преди това, които предопределиха този „преход”, тази поредна национална катастрофа, не му даваха повод за оптимизъм. Тео Мусев вярваше в силата на Духа, в Бог, в доброто и справедливостта, но реалността у нас се разминаваше с вярата и надеждата, което го измъчваше.

Това е моето впечатление, а ние сме имали стотици срещи и разговори през годините.

На 02.09. тази година той ни напусна. Кой е въпросът, който не успяхте да му зададете и това, което сте искал да му споделите, а не успяхте?

– Много са въпросите, които не успях да му задам. Един от тях е, защо сме така временни и беззащитни тук и защо си тръгваме, най-често неочаквано. Но аз знаех отговорите му, защото той бе силно вярващ в Бог, а така или иначе, всичко е в Божиите ръце и воля. Ето защо и не съм му задал този въпрос.

А това, което съм искал да му споделя е убеждението ми, че всички ние отново ще се срещнем в един друг свят, който се надявам да бъде по-справедлив.

Не съм го споделил, защото съм убеден, че той също вярваше във Вечността на Духа и справедливостта.

Въпросите зададе Златина Кралева