На 7.12. бъдещето беше в София

На 7.12. Strategic Leadership Forum събра собственици на компании и изпълнителни директори. Целта бе обмен на мнения, как да бъдат посрещнати предизвикателствата пред бизнеса, дебнещи от обозримото бъдеще. Отивайки на конференцията, се наложи да се преборя с лошо време. Сиви облаци висяха заплашително над София. Мокрият сняг бе истинско изпитание за живите същества под небето. Атмосферните условия сякаш бяха визуална алегория на глобалните несгоди, за които щеше да се говори на форума. Организаторите бяха обещали анализ на COVID пандемията, геополитическия сблъсък между световните сили, инфлацията по света и у нас, въвеждането на Еврото, бързата технологична промяна, нарастването на стреса в управленското ежедневие. Бяха обещали и следваща стъпка. Докладите и неформалните разговори да подпомогнат стратегии за противодействие. Да отприщят обмен на идеи за това, как изпитанията да се превърнат във възможности. Вдъхновение трябваше да дойде от представянето на иновации и успешни бизнеси от разнообразни сфери. Звучеше интересно – амбициозно. Въпреки лошото време и ковидните перипетии голям брой хора, вземащи решения на най-високо управленско равнище, заеха местата си в залата. Немалко от тях бяха на възраст 35-45 години – поколението което се готви да поеме щафетата..

Приятно бях изненадан от интердисциплинарния характер на събитието. Винаги съм считал, че тясната специализация води до теснозрение. А теснозрението – до тесногръдие… С тесни перспективи няма как да бъдат решавани широкообхватни проблеми. От подиума презентираха както университетски преподаватели и учени на БАН, така и стартъп основатели с визионерски идеи. Споделяха опит наложени управленци, управляващи бизнеси за стотици милиони левове. Консултираха познати анализатори. Този микс всъщност се оказа тайната на успеха на конференцията. Наука, експертност, мениджмънт и предприемачество взаимодействаха в плодотворно сцепление. „Бинокълът“ бе оптимално фокусиран към хоризонта на бъдещето. Анализът премина през пет панела: Геополитика; Икономика; Наука и технологии; Здраве и благополучие; Лидерство и пътят на лидера. 

В панела „Геополитика“ доц. Валентин Вацев скицира геополитическите рискове в региона на Черно и Каспийско море. Акцентира върху политиката на САЩ и противоборството им с Русия. Проф. Иво Христов пък разтълкува вълната от победи на леви партии в Западна Европа – Португалия, Франция, Испания, Германия. Новите леви все повече изместват фокуса си от нуждаещите се към радикални идеи за защита на малцинства. Идеологиите им залитат към свръхиндивидуализиращ, денационализиращ глобализъм. Нещо, противоречащо на манталитета и интуицията на българина. За нас като немощна периферия ще има последствия без да имаме вина за този нов вид завоалиран и непредвидим екстремизъм. Традиционното ни чуждопоклонничество може в този контекст да ни изведе по трънливи пътеки. Д-р Димитър Атанасов от БАН проследи историческите предпоставки за появата на независимо Косово. Направи аналогии със ситуацията в Република Северна Македония. Показа как сърбите в Косово са се стопявали до все по-малък дял от местното население. До момента, в който албанската общност е спряла да вижда за себе си бъдеще в държавата Сърбия. Всеки регионален политик е добре да си прави своите изводи от тази парадигма на балкански междуетнически отношения.

Панелът „Икономика“ дефинира главните заплахи пред българския бизнес. Като контрапункт бе разказан обаче и успеха на Тракия икономическа зона, която въпреки пандемията продължава да се разраства, привличайки инвестиции от България и чужбина. Зоната бе дадена за пример като „Икономически дракон“. Ясен Георгиев от Института за икономическа политика обясни какви темпове на развитие са нужни на България, за да достигне средни нива на доходи в ЕС. Трябва да растем 2-3 пъти по-бързо от другите европейски държави, а в момента дори не достигаме средноевропейския ръст. Обърна внимание, че инфлацията, с която се бори в момента светът, крие особени рискове. След въпрос на Румен Гълъбинов стана ясно, че има и малка вероятност икономиката ни да изпадне в особено опасното състояние на стагфлация. Въвеждането на Еврото у нас експертът препоръча да се подготви със задълбочени информационни кампании. Така фирми и граждани да се подготвят за евентуален ръст на цени на стоки и услуги. 

Енергийният експерт Васко Начев изказа прогнозата си за цените на енергоносителите на световните пазари. Поне през следващата година равнището им ще се запази високо. Попита защо купуваме на завишени цени руски газ? Защо взимаме обеми с 44% над заявеното в договора с Газпром, а същевременно се отказваме от внос на три пъти по-евтин азерски газ? Според него техническа възможност за внос от Азърбайджан отдавна е налице. Мнението му е, че причината е политическа. Потърпевши – както винаги – са българските потребители. Начев скицира и бремето на Зелената сделка за българската енергетика. Наблегна на опасностите от спазването на според него нереално кратки срокове за закриване на въгледобива. Българският потребител трябва дългосрочно да се готви за високи ценови нива на всички видове енергия. Държавата пък е време да дефинира „енергийно бедни“, които ще стават все повече. Време е и да ги подпомогне. 

В панелът „Наука и технологии“ бъдещето директно можеше да бъде предвкусено. Свилен Рангелов от Dronamics презентира първия български дрон. Дронът оказа се е планиран да стане платформа на логистична революция. Съвсем скоро в Западна Европа и Австралия клиенти на фирмата ще осъществяват с негова помощ доставките си от склад на производител или търговец до склад на куриерски фирми. Д-р Влади Божилов и доц. Камен Козарев презентираха постиженията на българската наука в космоса. Разказаха и за конкретни технологични бизнес приложения като българските наносателити. Теодор Панайотов от Coursedot открехна завесата пред бъдещето в управлението на знанието и обучението. Педагогиката от тук насетне ще преминава все повече във виртуална среда. Ще се случва предимно онлайн, ще се консумира на монитор. Бизнесмоделът на фирмата вече практикува това, обслужвайки клиенти за обучение по целия свят. Николай Недялков презентира бизнес идеите на стартъпа Tixi за постигане на умни градове с оптимизиран градски транспорт и минимални емисии. Проф. Илия Гърков, вицепрезидент на Dundee Precious Metals, пък сподели ръководния си опит за постигане на високоефективна организация в компаниите, които ръководи у нас и в чужбина. Обучението и делегирането на права според него трябва да достигне степен, „оставяща висшия мениджър без работа“. Степен, при която организационните процеси се случват успешно и без намесата му. 

В панела „Здраве и благополучие“ д-р Бисер Пукалски представи авангардни възможности за повлияване на здравето на клетъчно ниво. Валентин Николов пък разказа за биохакинга, който има потенциал в бъдеще да удължи човешкия живот и до 150 годишна възраст. Проф. Маргарита Бакрачева от СУ начерта възможности за справяне със стреса и растящото професионално натоварване на лидера. Нарече техниката си „проактивен майндфулнес“. Това е remake – осъвременна версия – на древната будистка философия и психология. 

В панела „Лидерство и пътят на лидера“ доц. Веселина Вачкова разказа за мисията на тракийския владетел като духовен лидер. Направи връзка между древност и настояще, изследвайки приложението на тази философия в модерния stakeholder capitalism.  

„Това е Форумът, който ще Ви екипира със знание и ще провокира критичния ви поглед към света, ще разчупи стереотипите и ще Ви провокира да мислите по нов начин за предизвикателствата по пътя пред Вас.“ Това ми бяха обещали организаторите в поканата си. Смятам, че до голяма степен успяха. Свързването на толкова разнородна експертност в търсене на единна концепция за бъдещето не бе просто развлекателна футорология. Задавайки широки параметри на мисълта за идното, конференцията помогна за практическото му опознаване. Дали това бъдеще, в което например обучение все повече преминава в дистанционен модус, ми харесва или не, е друг въпрос. А и едва ли е от значение. Не очаквам историята да се съветва с мен за курса, по който поема… Форумът обаче наистина ме провокира. Провокира ме да визионерствам. При това по практически релевантен начин.

Иво Алексиев, публицист и ПР експерт