Невъобразим цинизъм от страна на МВР за убийството на журналиста Виктория Маринова

През май тази година, когато заради усилията на опозицията бе проведен единственият опит за парламентарен дебат по отношение на свободното слово у нас, от ГЕРБ се чу интересен аргумент за оспорване на трагичните изводи. В България нямало убити журналисти, тупнаха се в гърдите управляващите и това според тях трябваше да е най-силният довод критиците да спрат да мрънкат и да млъкнат.

Още тогава фразата предизвика ледени тръпки по гръбнака ми, защото всички, които са в тази сфера с кожата си чувствахме колко опасно близо сме до този етап.

Трагичната и ужасяваща смърт на Виктория Маринова сега показва колко глупости са се дрънкали в парламента. А това, което придава невъобразим цинизъм на ситуацията е странният извод на МВР, че било най-нелогично смъртта й да е свързана с нейната професия. Откъде дойде тази извънземна логика? Кой майстор на разследванията реши, че може да го каже буквално часове след смъртта ѝ? Всеки, който се е интересувал от медийната ситуация в България знае под каква постоянно заплаха са поставени журналистите в провинцията. Те стават брутална жертва на съдебни саморазправи, политически натиск, корпоративни заплахи и физическо насилие. И вместо някой да обърне внимание – всичко потъваше в заблатената среда на стабилността.

Нима трябваше една млада и смела жена да си отиде, за да можем да се събудим и да видим на какво прилича България? Нима трябваше един журналист да плати с живота си, за да си изясним, че безвремието убива, а корупционните схеми и недосегаемите фирми са огромна заплаха за свободата на словото? Не търся отговор на тези въпроси, но трябваше да ги задам.

Александър Симов

Резултат с изображение за Александър Симов

http://pogled.info