НЕДАЛНОВИДНОТО БЪЛГАРСКО ГОСТОПРИЕМСТВО

Една грешка по отношение на външната политика е допустима. Две – озадачават, но три – надхвърлят допустимото и повдигат въпроса за политическата култура на българските управляващи.
Три примера. През 1999 година Бил Клинтън посещава България.

Тогаващният президент Петър Стоянов организира грандиозен митинг пред храма „Александър Невски“. Това е първото посещение на американски президент в нашата страна. Стотици автобуси доставят от провинцията ентусиазирани посрещачи. Български и американски знамена радостно посрещат и изпращат всяко изречение на двамата президенти. Американски бомби падат в съседна Югославия, някои дори на българска територия, но тези факти не се взимат под внимание от организаторите.

Българо-американската дружба е по-важна от 140-сте хиляди жертви, които са загубили живота си в съседната на България страна.

Коренно различна е картината при следващото посещение на Клинтън, само час и половина от София. Нашите гръцки съседи, солидарни с православните християни в Югославия, посрещат американския президент с развалени домати вместо с рози.

През 2016 година Бойко Борисов организира огромен митинг в чест на Манфред Вебер. Според блгърските медии и политолози немецът е сигурният председател на европейската комисия. Нито ред, нито дума съмнение не може да има! Под влиянието на ентусиазираната публика в „Арена Армеец“, Вебер обеща да вкара веднага страната ни в „Шенген“. Обещание което в последствие забрави. Във всеобщата българска еуфория, неколкократните отрицателни отзиви на Еманюел Макрон за Вебер, не промениха с нищо публикациите.

Френският президент дори напусна дипломатическия тон с определението, че Вебер е неспособен да управлява едно детско училище. Политическият български елит остана непромукаем за случващото се в Брюксел, Парж и Берлин. В последствие провалът на немеца бе посрещнат като гръм от ясно небе.

25 септемри т.г. Италия ликува. За първи път една жена ще бъде председател на министерския съвет на 60-сет милионната държава, основател на ЕС.

Само дни преди гласуването, Урсула фон дер Лайен на посещение във Вашингтон, застанала мирно пред американското знаме, се обръща към италианските избиратели със закана, че ако не гласуват както трябва, Европа разполага със средства, да ги вкара в правия път.

Вмешателството на председателката на комисията в изборния процес на Италия предизвика всеобщо неодобрение и в европарламента няколко депутати предприеха акция за нейното отстраняване, чрез гласуване на вот на недоверие. Изказването на Фон дер Лайен е капката, която преля търпението на милиони европейци. То съвпада с протестите на многобройната арменска диаспора, която се надига срещу политиката водена лично от нея към агресора на Армения – диктаторът Илхам Алиев. Те питат Европа, с нашата кръв ли ще плащате азерската газ?!

И точно в този момент, българските управляващи постилат „червен килим“ на най-омразната европейска чиновничка, която по всяка вероятност, ще остане много трудно до края на мандата си.

Божидар Чеков