Нека да допуснем хипотезата, че един пръдлив германец на име Ханс е отворил верига хипермаркети у нас, в която продава на двойни цени непродадените си боклуци в Германия

Нека да допуснем хипотезата, че един пръдлив германец на име Ханс е отворил верига хипермаркети у нас, в която продава на двойни цени непродадените си боклуци в Германия, обаче в която верига ние – туземците и аборигените, вярващи във високото европейско качество и ценности, мислим, че е най-доброто възможно и се скъсваме да купуваме, надявайки се да заприличаме на европейци и да товарим в багажниците на втората ръка коли, които същия този пръдлив Ханс ни е продал, за да се отърве от старите си трошки. И които кърпим и поправяме с частите, произведени от на същия пръдлив Ханс сънародниците.

Та, продава си онзи пръдлив Ханс боклуците на двойни цени у нас, а между другото, за да стимулира продажбите, пуска и местни стоки. Примерно родни ябълки. Може и да не са родни, а само да пише, че са родни, но нека да допуснем, че са родни. Извил е ръцете на наш производител да му ги дава на половин или една трета от пазарната цена, а нашият производител се е съгласил, защото поръчките са му големи и му осигуряват реализация на цялата продукция, вместо да се занимава с не по-малко алчни местни търгаши на дребно.

И така, пръдливият Ханс е сложил българското знаме на българските ябълки на 1/3 от пазарната им стойност и ги продава на промоция на 95% от пазарната им цена. Реализира или как беше, резултира една добра печалба, дънейки тъпана, че стимулира българското и родното, удряйки по патриотичните звънци на нашего брата – българина с втората употреба германска трошка, който си мисли, че купувайки българските ябълки от германската верига на пръдливия Ханс, стимулира родния производител и подпомага икономиката.

Да живее българското, нали. Само че пръдливият Ханс е тарикат и всичката печалба я превръща в разход, сключвайки договори за всякакви „консултантски услуги“ с.. дъщерни фирми на същия пръдлив Ханс, обаче в родната му Германия.

За маркетинг, за пазарни проучвания, за това как да си реди стоките, за софтуер, за рационализации, оптимизации, за застраховки, за каквото се сетите. И така цялата печалба се превръща в разход за нашите данъчни служби и същевременно приход на дъщерните му компании, само че вече в Германия. И съответно данъците му влизат не в българския, а в бюджета на Германия. Данъците от българските стоки, произведени и реализирани на българския пазар – в Доиче бюджета. Колко благородно, европейско, ценностно и българско, а?…

А ние тука мислим, че стимулираме българското „Купете българското!“, нали, на патриотични струни свирим и се чудим защо от бедни ставаме по-бедни и колко сме прости, че ония живеели добре, а ние им караме втората ръка бараки, носим им втората ръка дрехи и им ядем втората ръка храна.

На всичкото отгоре се самообвиняваме, че ние сме си направили този скапан живот такъв, защото сме прости и втора ръка европейци и въобще хора. Демек да падаме на колене и да им се молим да направят още няколко такива вериги, че малко повече европейци да се чувстваме…
Хипотетично.

Армен Попов