Неонацизмът като европейска политика, идеология и естетикад

1.

„Ние сме нацисти със добри сърца,

мразим комунизма и черните деца!

От циганче сапунче, от циганката – две,

от циганското гето – прах за пране.

Не искаме богатства, не искаме пари,

а искаме да видиме как гетото гори.

Вива Дуче Мусолини, примавера либерта!

Ние сме нацисти, смърт за всички малцинства!

Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!“

2.

Тази мила песенчица е химн на футболните агитки, наричани „група олигофрени“ (извинително), „радикализирани фенове“ (оправдателно) и „неориентирани младежи“ (снизходително). Понякога заместват „Адолф Хитлер“ с благодушното „чичо Ади“. Песенчицата кънти по стадионите, но никой не иска да чуе.

Може би ще чуят сега, след позора с Англия. Този позор (той не се измерва с 6:0) щеше да мине и замине, както всичко в България минава и заминава, оттича някъде там, в нищото, понеже в България нищо не става, но всичко се случва и всяко чудо е за три дни, поради което в България „чудесата“ продължават вече 30 години.

За зла врага светът видя „групата олигофрени“ (според английската преса – „расисти, паплач, животни, издаващи маймунски звуци“) с черни качулки, изпружили ръце в нацистки поздрав. И започнаха екскурзии из мрачното минало на Британската колониална империя (вярно, мрачно е); справки за изстъпленията на английските ултраси, които пристигат като завоеватели в чуждите столици, напиват се като свине и вилнеят, и трошат (така е), понеже футболният расизъм е „английска болест“ (безспорно); и препратки към историята – „Англия е причинила най-големите злини на България“ и „Те ни мразят заради Дойран“ (ако един английски футболист знае кой е Дизраели и какво е Дойран, ще помоля моите лондонски приятели да му изпратят галон от най-хубавия скоч).

Изобщо: „Те бият негрите, що да не ги бием и ние“… И гняв тече по медии и фейсбуци, и конспиративни теории за злокобни английски козни – „заговор, мръсен сценарий, агитките не правят нищо безплатно, англичаните ни прехвърлят своите грехове“ и т.н.

Нищо от това не върши работа пред „Ние сме нацисти със добри сърца!“ и „Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!“.

3.

Фашизираните агитки (не ме интересува към кой отбор принадлежат и в кои сектори се позиционират) си имат фюрери с нежни имена като Хитлера и Дучето; имат си песньовки и скандирания, хореографии, пантомими и пърформанси, фронтове, хунти, отряди, гвардии, бригади и бойци; веят огромни знамена с ликовете на Ботев и Левски, обкичени със свастики и келтски кръстове; най-ревностните ултраси са татуирани и под езика – пречупени кръстове, „мъртвешки глави“, „вълчи куки“, „18“ и „88“; върху тлъстите им плещи летят нацистки орли, пикират хитлеристки бомбардировачи, маршируват есесовци, греят Хитлер и Мусолини. (Същите татуировки красяха защитниците на Гешев, прочее.)

Футболните агитки са шпицкомандите на българската десница, както и да се нарича тя. Неизброими са техните „подвизи“!

Закриляни от СДС, най-боголюбиво щурмуваха и превзеха сградата на Светия синод, окупираха църкви и манастири, биеха и влачеха духовници и миряни, разкъсаха бялото було на Светейшия ни патриарх Максим.

На 10 януари 1997-а изкорубиха и подпалиха парламента, напътствани от Костов (после премиер), Бакърджиев (после вицепремиер), Надка Михайлова (после външен министър, днес посланик), Ал Йо (после посланик, днес евродепутат от ГЕРБ), а група от ВМРО припяваше „От детето до старика всички срещу болшевика!“ (днес ВМРО има вицепремиер – Каракачанов, и евродепутат – Джамбазки)Е

„Правораздаваха“ в Катуница с крясъци „Циганите на сапун! Турците под ножа!“, потрошиха пловдивската джамия, и оплискаха с кръв не един мирен протестЕ

Агитките не пропускат да поздравят „чичо Ади“ за рождения му ден с огромни транспаранти, а из техните фейсбуци шестват един плакат – „Чичо Ади беше прав!“, зачеркнати еврейски звезди и „майтапчийски“ селфита от Бухенвалд, както се шегувка бившият вицепремиер Валери Симеонов, патриот, Божем.

През 2013-а БФС глоби агитките заради поздравите към „чичо Ади“, а т.нар. фен клубове изпраскаха потресителна декларация срещу цензурата, представете си! Поискаха „Да не се въвежда какъвто и да е вид цензура на футболните стадиони“, защото „По конституция и на феновете се полага правото на свобода на словото, на творческа изява, творческа свобода и творческа интерпретация, така както се полага на всички останали граждани“. И предупредиха, че сдружението на феновете „ще търси политическа подкрепа за реализирането на тези цели“, ще „участва активно в обществения дебат“ и ще „оказва обществен натиск“.

Няма защо да „търсят политическа подкрепа“ – те я имат. Те „участват активно в обществения дебат“ и „оказват обществен натиск“ върху когото и когато им е разпоредено, а техните изстъпления са еманация на „свободното слово, на творческата изява, творческата свобода и творческата интерпретация“. Но! Те са само връхчето на неонацисткия айсберг.

4.

За 30 години българските десни, олигархията, мафията, отровният национализъм и истеричната им русофобия породиха, отчуваха, коландрят, финансират, толерират и легитимират дузина неонацистки, неофашистки, анти-антифашистки, антисемитски и расистки партии, организации и движения. Сиреч – духовните наследници на легионерите и кубратистите, на ратниците и бранниците, на роднозащитниците и ванчемихайловистите, на кафявите и черните ризи, на „Хитлер югенд“ и СС. Това са „Национална съпротива“, „Кръв и чест“, „Комбат 18“, БНС, БНРП, БДФ, „Атака“ и ВМРО, но не ВМРО на Гоце и Яне, а на чичко Величко и неговите колачи и удушвачи от 1925-а.

Неизброими са техните „подвизи“!

Пребиха като куче прекрасния актьор Асен Кисимов (бате Асен), щото им заприличал на турчин, по-скоро на евреин, и освен това бил „комунистическа свиня“, поради което „жалко, че оживя тая отрепка“. Биячите останаха ненаказани. Беше 1995-а.

Убиха студент по медицина, щото им заприличал на гей, пък те били тръгнали „на лов за гейове“! Беше 2008-а. Чак след 10 години стигнаха до затвора.

15 неонацисти от „Национална съпротива“ и „Кръв и чест“ пребиха ученици и студенти от левите движения „Че Гевара“ и „23 септември“, а после тържествуваха по сайтовете – „Бой, бой, бой! Дъ мрът червените утрепки! Дегенерати левичарски! Бой до смазване на тия левичарски педалчета! България не е евро-социалистически кенеф! Не трябва да им се дава да дишат. Напред, фашисти! Нито миг покой за антифашистката зган!“… Биячите останаха ненаказани. Беше 2010-а.

Каква цинична градация на „смекчаващите вината обстоятелства“ – турчин, евреин, гей, комунистическа свиня, антифашист!

16 години по улиците на София бумти Луковмарш. „Нелепо е да се правят връзки на ген. Луков с нацизма. Тези твърдения се разпространяват от човеци с хормонални проблеми, които не четат и не познават историята“, каза през 2012-а Джамбазки, тогава член на СОС и зам.-председател на ВМРО. В неонацистките сайтове – същите хормонални промишления: „Кой стои зад протестите срещу Луковмарш? Най-угнилата и извратена и тинясала част от обществото – комунистите, евреите, педалите, анархистите и всякаква дрогирана и българофобска помия“.

Сидеров връхлетя в политиката с антисемитски книги и нацистки крясъци, а тежкотоварни десни социолози и политолози казаха, че „Атака“ е знак за „европейска нормализация на обществото“Е

Българските десни демонстративно управляват с фашизоиди под благите погледи на евродесните. ГЕРБ управлява с т.нар. патриоти и ВМРО (ванчемихайловисти). СДС управляваше с БДФ – приемник на легионите на ген. Луков и Иван Дочев. Дянко Марков, лидер на БДФ и депутат от СДС, постанови от парламентарния амвон: „Депортацията на враждебно население (българските евреи – б.а.) не е военно престъпление“! През 2014-а евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев организира конференция в Европарламента „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.“, с участието на същия Дянко Марков, титулуван като жертва на комунизма.

5.

Нищо не е само по себе си. Неонацизмът е идеология, политика и естетика на българските десни. Неизброими са техните „подвизи“!

Обявиха антифашистите за престъпници и терористи и ги похулиха, и сринаха техните паметници, и поругаха тяхната саможертва, и ги демонизираха. А техните убийци, една орда палачи, касапи и търгаши с партизански глави, сакрализираха като невинни жертви на комунизма и ги канонизираха като наши ангели-пазители. И повтарят до умопомрачение, че в България е нямало фашизъм, следователно няма антифашисти, а някакви безграмотни бандюги.

Отмениха присъдите на Народния съд, понеже накърнявали „изконни човешки права“ и не отчитали, че убийците на Стамболийски и Гео Милев, на Йосиф Хербст и Никола Вапцаров, на ястребинчетата и на още над 250 деца били действали „при неизбежна отбрана“!

Пренаписаха и подмениха историята, понеже не могат да я променят, натрапиха на обществото фалшива памет, осъдиха 9 септември като черна дата, 9 май – като най-черна, а Червената армия – като поробител на Европа, от което следва, че нацистките пълчища би трябвало да са нашите мили и любезни освободители. Но свенливо забравят, че за нацистите ние, българите, сме подчовеци, тор.

Пребивават в непрекъснат, вулгарен  антикомунистически и русофобски делириум и питаят неистова мъка, че над Райхстага се развя червеното знаме, вместо над Кремъл да изгрее свастиката. Ами да си го кажат най-сетне!

В България е разрешено, даже задължително, да вдигаш мемориали на фашистите, убийци на деца, но паметник на избите от фашизма деца – не. Това е то, демокрация и плурализъм.

В България е разрешено, даже задължително, да плескотиш паметника на Червената армия и Братската могила в София, „Альоша“ в Пловдив и всеки антифашистки паметник. Това не е поругание, не е осквернение, това е: „изразяване на политически възгледи с художествени средства“, „право на изразяване на мнение“, „участие в обществения обмен на културни, политически и социални идеи“, „една от най-важните основи на демократичното общество и едно от главните условия на неговия напредък“, „изразено политическо мнение чрез изображение и слово“, „плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които не може да има демократично общество“, „художествено/артистично изразяване на мнение“, „свободата на творческия жест“, „участие чрез художествени средства в обществената дискусия“Е

Така българският съд оневини „твореца“ Асен Генов и оцени високо неговия „творчески“ порив и полет – гаврата с партизанския паметник на „Позитано“. Тоз „творец“ изпищя тънкообидно, когато бюстът на Рейгън осъмна, плиснат с бяла боя. А градската десница поиска незабавно наказание за „вандалите и осквернителите – брутални съветофили и носталгици“…

6.

Нищо не е само по себе си. Неонацизмът в България и в Източна Европа е държавна политика, защото неонацизмът е европейска политика. Поредното доказателство е резолюцията на ЕП от 19 септември 2019-а. Този документ е част от една нестихваща война срещу историята, истината и паметта. Война многопластова, многопосочна и дълбинна. Която цели:

а) Приравняване на нацизма и комунизма, на фашизма и антифашизма.

б) Лишаване на Русия от нейния исторически, политически и морален авторитет и капитал на безспорен победител във Втората световна война.

в) Делегитимиране на левицата като главния двигател на антифашистката съпротива (в частност), а също – като история, бъдеще и фактор в европейската и световната политика (по принцип).

г) Криминализиране на социализма като време на тирания, мракобесие, безпросветност и геноцид.

д) Че да възсияе над Европа максимата „По-добре фашист, отколкото комунист“, както повели мислителят Гърневски.

Тази политика на ЕС, ЕК, и ЕП продължава поне 15 години. До момента ЕК е финансирала рушенето на антифашистки и червеноармейски паметници, пренаписването на учебниците и фалшифицирането на историята с 215 млн. евро. (САЩ – отделно). Във ВСВ загинаха 70 млн. човеци. Т.е. – гибелта на всеки един струва 3 евро. Според „европейския“ ценоразпис.

Имам предложение – всички евродепутати, които не гласуваха против тази позорна резолюция, да плеснат с ръце и да запеят:

„Ние сме нацисти със добри сърца,

мразим комунизма и черните деца!

Вива Дуче Мусолини, примавера либерта!

Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!“

автор: Велислава Дърева

https://duma.bg