НЕОСЪЗНАТАТА НЕГРАМОТНОСТ

В началото винаги е то. Звуците неусетно се събират в думи. Една, две, двеста. После се приучаваме постепенно да чертаем линийки, които на моменти въртят благ кръг, а друг път обръщат остри завои. Писменото слово не е просто дисциплина за жилите на пръстите и мускулите на дланите. То е триумф на разума, който окончателно установява контрол над нас.

С първата изговорена дума се отдалечаваме завинаги от света на фауната. А когато се научим да я четем или изписваме, започваме да споделяме и събираме познание, трупано от опита на други. Именно чрез писменото слово човеците са развили себе си. Без оставените завинаги думи – издълбани в камък и дърво, изрисувани върху кожа и хартия – планетата ни щеше да е на маймуните.

И тук идва страшното ми усещане. В наши дни пълната неграмотност е рядко явление. Малцина са тези, които се налага да разписват себе си с кръстче. Те осъзнават своя недъг и живеят с него, някак. Но далеч по-страшна е неосъзнатата неграмотност. Имаме прекалено много сънародници, които дори не си дават сметка, че са преминали едно претупано, нафталинено образование, което не ги е научило да четат, а да изкарват оценки. После са оставени на влиянието на повредени обществени порядки и наследено семейно безхаберие, в което няма време за писмено слово. Накрая са довършени от следването на порочните модели на “успели” нискочели тъпоъгълници, добрали се до власт и богатства.

Неосъзнатата неграмотност дава измамно усещане за получена свише “природна интелигентност”. С помощта на социалните мрежи тази неграмотност се развява като бойно знаме, размятано и следвано с гордост. Днес, на този свят празник, е време да си го кажем открито, в очите. Осакатеното четмо и недъгавото писмо могат да превърнат обществото ни в инвалид, който ще живее все по-трудно в този свят с изчерпващо се състрадание.

Ще допуснем ли това?

Радослав Бимбалов