НЕРАДАТА ЛЮБОВНА СЪДБА НА ПРОСТ` КИРО

За такива като него като че ли важи изцяло блус-поета Лангстън Хюз: „Сам като бутилка уиски на маса без човек“…

Или Вазовото: „Цял живот скита се безумен под вънкашност чужда… “ И да не намериш своя родна душа, че да заговориш разбираемо с нея между два полови акта, примерно. Два полови акта в различни апартамента… Защото съдбата му е да си ляга с чужденки… И като застане пред огледалото да се хвали на отсрещния с любовно похождение на българина – с канадка, на канадеца – с българка…

После „Киро лъжел“… Не лъже Прост Киро, пести от истината. Как да каже на Линда за Лена, или пък на Лена – за Линда… Бягайки от безглутеновите ласки на едната как да не се отдадеш на глутеновите ласки на другата… Едната от жените ти е за любов, другата ти е за раждане.

В този смисъл той не е Кирчо, а разкиКирчо… В този смисъл как да вярвам на човек, изменил на две жени, изменил на две Родини… Някъде, откъдето дойде, политическият елит знае, че и една цигара с марихуана в основното училище ще мирише и след седемдесет години, тук като че ли, за да влезеш в политиката трябва да държиш тест за неморалност.

Но случаят ще има продължение, и то какво. Да предположим, че Линда не прости глутеновите ласки на мъжа си, а политическият морал е взел чудовищните западни ценности и го изхвърли по центробежните сили.

Тогава Ленчето дали ще се остави на силното течение на любовта и ще пристане на Кирчо. Или ще се хвърли в успокоителната прегръдка на някой, който се катери по политическата нотна стълбица. Че става въпрос за една чиста любов и „хубавата Елена“, противно на Омир отвлича своя Парис на собствена територия. Или годеникът на хубавата (в кавички) Лена, ще се хвърли в прегръдките на Ахил от Хасково, за да удави мъката и чувството си за вина…

Или всичко ще е толкова сложно, че накрая българският народ ще погледне умно, ще потрепне ситно-ситно с мигли и категорично ще отсече: „Непреводимо… Игра на думи“…

Христо Стоянов