Не ви вяр-вам! Семка сте от поругалите Ботев вагабонтина, Левски и останалите

„Каква книга си написал за Христо Ботев, бе?! Не го ли знаем какъв вагабонтин беше!“. С тези думи се нахвърлил върху Захари Стоянов Георги Живков, три пъти председател на Народното събрание министър на просветата след Освобождението. Живков е от Либералната партия, поборник, участвал в Априлското въстание и Сръбско-турската война, другар на Стамболов.

Повод за яростта му е прошение от страна на писателя и депутат Стоянов да бъде отпусната що годе прилична пенсия на съпругата на Ботев – Венета, която сама отглеждала дъщерята на поета Иванка. Сравнете само: майката на Ботев – Иванка и Венета получават мизерните 30 лева на месец. При положение, че депутатите по онова време получавали дневни от 15 лв, плюс по 80 стотинки за всеки изминат километър, ако пътуват някъде. Още едно срамно сравнение: наричаната „златна вдовица“ жената на Стефан Стамболов – Поликсена, е осигурена със 7200 лева годишна пенсия.

След кончината на Теодор Теодоров, председател на НС, неговата съпруга получава 2000 лева месечна пенсия. Срещу 30 лева за Ботевите майка, съпруга и дъщеря.

Невероятен е примерът с певицата Йохана Лойзингер, която е вдовица на Александър Батенберг, но няма нищо общо с България, защото двамата сключват брак, след като князът абдикира. През 1893 г. Седмото народно събрание я дарява с фантастична сума от 40 000 франка пожизнена пенсия!

Да беше само Ботев… Политиците ни се гаврят и с други оцелели поборници и семействата на загиналите за свободата на България. С пълно единодушие народните избраници орязват от 200 на 100 лева пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода.

Отнемат се и мизерните 50 лева, отпуснати за кратко на сестрата на Васил Левски.

Днес правим опит всяка година да компенсираме онези антибългарски решения с тържествени чествания, патетични слова, армейско присъствие и зари. Дали е от сърце? Съмнявам се – знаем си характера… И днес войводите са повече символ на наивност и непонятна саможертва, отколкото пример за подражание. Някакви боклуци ги татуират по телата си, до портретите на Путин и Сталин. Политици „патриоти“ пък говорят за тях, облечени в потури и калпаци, затъкнали пищови и саби – карикатури и позор в едно за онова, което свършиха онези мъже.

Отнехме им дори саможертвата за свободата и я дарихме на освободители, които всъщност воюваха за своя император и интересите на своята държава…

Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?

Този израз ми идва наум от „Немили – недраги“ на Дядо Вазов. Който разбира – разбира. Другите не са важни, макар да са все повече и повече.

Би ли повторил някой от днешните политици и управници клетвата на Хаджи Димитър, Караджата и четниците им:

Аз пред Бога и пред народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последното издъхвание ще бъда верен на тоя подвиг; няма да се подлъжа и подкупя за никакво имане; щото да работя срещу народа си, или за полза на другите, или за лична и користна полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и накажат според закона“.

Караджата я изпълни и то как: „Една кръв ни остана, и една земя да я попие“, – казва той ранен на момчетата.

Аз вярвам на тези хора. Нямам повод да сторя същото към тези, които от десетилетия яхат политиката и властта у нас. Семка сте от ония, дето подхвърляха стотинки на поборниците и техните близки… Затова вчера се дърпахте, обиждахте и си налитахте като махленски гамени. Днес се нареждате под портретите на истинските. Пфу…

Не ви вяр-вам!

Огнян Стефанов

frognews.bg