Не вярвайте на никого, освен на надеждата, че можем да ги изтрием и да бъдем сами ковачи на съдбината си

Знаете ли.., това, което правят с нас, е много изморително… И мерзко. Записите, които изнесе този следобед прокуратурата, може да са истински, може и да не са. Отбраняват се, но за нас това не трябва да има никакво значение.

За нас не трябва да има значение дали и в какво са замесени Радев, Борисов, Гешев, депутати, министри, секретари, посланици, та до последната стрина, търкаща някое чиновническо гише.

Единственото, което ми дава криле, са децата ни. Нас ни мърсиха, лъгаха, нас ни оглушаваха със записи и сересета, подиграваха ни се с еврофондове, крадоха ни чрез приватизацията, водиха ни за носа като мечкар мечка, за да танцуваме техния танц на омразата, разделението, колебанието, страха и умората.

30 години погребваха онази надежда, която някога светеше в очите ни. В още почти детските ни очи. 30 години се гавриха със старите хора, със заплатите ни, със здравето, с образованието.

30 години ядоха от душата ни и не се заситиха. Още искат да ръфат. Записи ни пускат, да видим кой добър, кой лош. За да ни объркат, за да ни наведат и изнасилят отново. И отново, и отново…

Децата им обаче по същия начин ще насилват и ще се гаврят един ден с нашите деца. Ако се откажем, ако се лутаме на кого да вярваме и кой какъв по-интересен запис ще извади, ние сами ще доизкопаем гроба си.

Те всички са за кладата. До един. Всички. Единственото, което има значение, е как искаме да живеем утре. Какво ще оставим на децата ни. Не вярвайте на никого, освен на надеждата, че можем да ги изтрием и да бъдем сами ковачи на съдбината си. Искам тези ненаситни гризачи на души да ги няма. Това е моят протест.

Лидия Делирадева

loading...