НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА ОБЛЕЧЕШ ПАНТАЛОН И ДА СЕ СЧИТАШ ЗА МЪЖ. БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ НРАВСТВЕНИ ВЕЛИКАНИ, А НЕ ОТ БЕЗМЪЛВНИ И ПОЦЕПЕНИ НРАВСТВЕНИ КАСТРАТИ

Дисциплината има своите доблестни дни, само когато  се оглежда в съвестта.

Не издържи ли на изкушението на Лукавия, тя се обладава от комфорта на изгодата.

Изражда се в угодничество.

Обръща гръб на съвестта, за да се повие в удобство.

Често израства в кариерно положение, въпреки че точната дума не е израстване, а деградиране.

Това е слепотата на нравственото отстъпничество – да си въобразяваш, че се издигаш като волна птица, а да се превръщаш в мижитурка.

Управленски пост и просперитет, свързан с него е най – завидното положение за малодушния.

Затова и малодушието е най-лесно за манипулиране.

Няма по-лошо от това безморални, сервилни типове да служат на закона и да се оправдават за действията си със закона.

Тогава нито служенето е служене, нито законът е закон.

Смятащият се за интелигент, с каквато и да е университетска диплома, ако е с плитка душа, не познава тежестта на съвестта.

Плиткодушието има много по-арогантно проявление от плиткоумието.

Телесният порок е цвете в сравнение с душевния порок.

В никакъв случай не го омаловажавам, но няма по-язвително заболяване на човешката същност от душевния порок.

Ако един мъж е избрал за себе си мъжествена професия, с ярко проявление на мъжкото начало и не е приел аксиомата, закодирана в достойнството на пагона, той остава единствено с мъжеството в думите, но не и с мъжество в сърцето си.

Та, коя е тази аксиома, уважаеми мъже?

Не е достатъчно да облечеш панталон и да се считаш за мъж.

Нужно е друго – повече душа, отколкото бой.

А аксиомата е зададена от един достоен български воин – полковник Борис Дрангов:

– „Важно е не да живеем дълго, да живеем честно.“

Както и друг път съм споменавал, опитът ме е научил, че бедата никога не идва сама. Тя носи и други, скрити сюрпризи.

А те стоят в тъмнина и чакат своя миг.

Най-добрият катализатор за тяхното проявление има две страни – безчестие и неблагодарност, вървящи винаги ръка за ръка.

Божията промисъл, в такива случаи, не наблюдава само отстрани. Колкото и време да мине, тя има точно определено мигновение, за да каже Своето си. Бъдете уверени в това!

Важното сега е, че голяма част от българските моряци край Мариупол се завърнаха и ще посрещат Великден с близките си.

Честта, дългът, благодарността и достойнството на дните ни, кучета да ги ядат.

Тя, добродетелта, остава със Спасителя на кръстта.

И сега вероятно ще си остане някъде там, около Мариупол, с тези военни, които нашите моряци не са разбрали какви са. А някои пишман – политици дори не смятат, че ги е имало.

Належаща сега е лоялността ни към западната демокрация.

Какво значение има някаква си добродетел – особено в дните преди Христовото разпятие.

Важното е, че сме живи.

А добродетелта – когато е изгодно я аплодираме.

Когато не – навеждаме без срам, угоднически, глави надолу.

За добродетелта се страда, а човек бяга от страданието, жалва се единствено за своето.

Към саможертвата на друг остава винаги неблагодарен.

Коремът, уважаеми дами и господа, както пише Веселенина Томова, изпитва нужда и се вълнува само от едно:

– единствено от „марфата“ и от това колко ще изкара.

Гледам посрещането на българските моряци, политическите коментари, а духът на полковник Дрангов се изправя над целия този режисиран спектакъл и заставайки пред мен с ясните си сини очи, разтърсващо прошепва:

„За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати.

За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци.

Ново вино не се налива в стари мехове. Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски /– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата.

Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само отгоре надолу!”

Бъдете здрави, душевно здраве за всички!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

afera.bg