НЕ Е НОСТАЛГИЯ, НЕ Е!

Наскоро минах край най-големият на Балканския полуостров за онова време /преди 25 години!/ комбинат за преработка на зеленчуци – в град Стамболийски. Да се хванеш за главата: опустошени и изкормени цехове, каквото е могло е ограбено, изкъртени прозорци и врати зеят като наочници на черепи.

А там се работеше на три смени, а опашките от камиони надхвърляше стотина метра.
Навярно по-възрастните помнят, че като дойде краят на август и началото на септември ни спукваха с бригади, защото не можеше да се прибере огромната реколта от домати, чушки, царевица, грозде….

Консервният комбинат в Пловдив беше задръстен с продукция, камионите висяха с часове, за да ги разтоварят. Сега да сте виждали подобна гледка?
Разтварям сборника с данни на Централното статистическо управление от 1989 година. През тази разделна година средно от декар сме добивали 2 674 килограма полски домати, зелен пипер – 1 201 кг. И това е само в Пловдивския регион.

Нашите градини край „Марица” даваха половината ябълки на България. Това не е носталгия по социализма, а към жизненото ни селско стопанство, което преди двайсет и пет години отиде в небитието. Амин!

Стефан Северин