НЕ ЗНАМ ДАЛИ МЕ РАЗБИРАТЕ

След 12 години авторитарна власт, от която се пръкнаха едни 300 км магистрали, скандали и компромати, преди година ние избрахме да загърбим тая работа и да поставим нови хора начело на страната.

Какво стана след това, че в момента белият кон на ББ цвили на двора?

Получи се нещо безумно – за няколко месеца никой нищо не каза за съдебна реформа.

Финансите на партиите не бяха пипнати. Икономиката се завъртя в анти-руска орбита, безнадеждно гинеща и гонеща българите от провинцията към София и от София към чужбина.

Прайдът стана един месец, а Петков ни излъга няколко пъти за дреболии уж.

Най-малкото беше “бързам за вечеря в Солун, ще взема правителствения самолет”.

По-голямото беше: “отиваме да разтоварим тоя кораб с тая евтина газ…”.

Така започват всеки едни нови 12 години авторитарност – лъжа, липса на въпроси и венцехвалене за глупости. Повтаряме се – властта у нас е като щит за всеки – и това, което се отнасяше за Борисов, сега го пази и Петков – списъци на хората, които могат да гостуват в медии.

ИТН се оказаха разочарование и медийният поток продължава да ги блъска – истината е, че Петков и Василев разчитаха на ИТН само като патерица, отхвърляха всички техни предложения и номинации – никой няма да посмее да припари вече до Слави – иначе ще го завърти остракирането в центрофугата на десния сектор и новата индоктринация у нас.

Но всичко това щеше да е просто търпимо, ако реално основната политика на Петков не беше пълна с податки за махане на ветото към Македония и изпращането й по живо, по здраво в ЕС.

Някои смятат, че нямат проблем с това. Но проблем има – две държави в ЕС с една и съща история е жесток проблем.

Погледнете на Изток – киевска рус вече е отделна държава в учебника и в минното поле на именно това държавотворчество се води войната.

От всичко, което вършеше Петков – там бяха поставени усилията – отвържи Македония, стани богат. Върти, суче – накрая на юни Македония на бел конь да тръгне към цивилизивания свят. Ами не бива да става така. Дори не си го и помисляйте.

И днес, ако ме разбирате, ние пак сме пред един доста счупен избор – старите крадци на пътища и продавачи на ефирна магия като ББ или граничещия с предателство продавач на история Петков, който явно неубедително и льохмански ще счупи не само държавата, а и бъдещето на нашия учебник по история, че и тоя по география.

Всичко това попари надеждите на хората, които видяха в оня символичен юмрук на Президента една жадувана, искана промяна-мечта.

Какво стана, бе маскари?

Вместо това сме пак там, където бяхме. Не знам дали ме разбирате – трябва да можем да избираме без крадците и продавачите на история.

Как да стане това – вече е друга статия. Но тия трябва да са дотука, а не да се сменят през година две.

Не знам дали ме разбирате – историята няма да ни прости.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/