Не мисля толкова за САЩ, но за нас ми е тъжно. И ме боли

Не съм изненадан от събитията в САЩ, защото точно такива събития бяха предсказани от стотици анализатори по света!

Не разбирам критиката срещу действията на органите за сигурност, които допуснаха с лекота влизането на американски граждани в сградата на Сената, защото мисля, че повечето от журналистите не разбират напълно ситуацията. Системата за сигурност и охрана на тази сграда е на много високо ниво и само адекватните решения на определени длъжностни лица станаха причина да няма стотици, а може би и хиляди трупа.

Единичните косвените жертви и ранените са напълно допустими за развитието на подобен сценарий и като предизвикателство пред системата за национална сигурност на САЩ, която никога не е била поставяна пред изпитанията на подобен казус.

Предстоят други събития, които са далеч по-интересни за мен.
––––––––––––––––––––––––
И понеже не обичам да скучая, започнах да наблюдавам реакциите на българските държавни институции, длъжностни лица и определени публични фигури във връзка със събитията в САЩ. Нашите политически и обществени карикатури са далеч по-забавни от тези на световната сцена.

Крадливото Ленче, например, в качеството си на прославен атлантик се активира и ни заля с мислите си тип „Тра ла ла“ за положението в САЩ. Прави впечатление, че въпреки вековната си дипломатическа кариера на държавна хранилка, тази дама си остана с психиката на обикновена секретарка, каквато всъщност е била. И по секретарски обязаности обърна рязко атлантическия си гръб на Тръмп, когото довчера боготвореше по всички телевизии, като специална поръчка на Атлантическия соломонов клуб. И на мига облиза възсладките задни части на Джо Байдън и даде твърда заявка да облизва всичко негово и по необходимост през следващите няколко години. Такъв е установения у нас модел на високата слугинска и напълно фалшива експертиза, по която се развиват и реализират почти всички наши държавници, политици и дипломати. До пълната калинкизация на страната ни и превръщането й в балканска пустиня!

Не мисля толкова за САЩ, но за нас ми е тъжно. И ме боли.

Николай Марков