„Не мога да дишам!“ За един златен ковчег

„Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория“.

Чл. 61 от Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г.

Всеки човешки живот има значение без разлика на раса, пол, националност, възраст, занятие, политически убеждения, вероизповедание, материално положение, образование, социална принадлежност. Всичко останало е дискриминация и расизъм, а после – демонстрация и лицемерие! И безнаказаност!

„Нашите черни роби са българите и румънците“, написаха най-авторитетни германски медии. Но никой не коленичи пред тези роби. В Западна Европа върлува откровена дискриминация и експлоатация на източноевропейците. Това изречение  – „Нашите черни роби са българите и румънците“ – би трябвало да стои на първа страница на всеки вестник във Великобритания, в Германия, във Франция, в САЩ и къде ли не!

В САЩ има бял расизъм и черен расизъм; белите мразят черните, черните мразят белите, латиносите мразят едните и другите и обратно. Върху това разделение паразитира, цъфти и господарува „дълбоката държава“ и командори планетата, и налага на човечеството фалшиви „ценности“, налага ги с грабеж, с войни, с преврати, с майдани, с убийства.

Т.нар. „бащи-основатели“ са могъщи робовладелци, отменят робството, но получават „обезщетения“ и „компенсации“ за „пропуснати ползи“! „Компенсация“, че са изгубили своите „говорещи оръдия на труда“! Че са се лишили от своята „движима собственост“! Че вече не могат да притежават, да владеят, да унижават, да експлоатират като животни човешки същества! Това е върховно лицемерие!

Същото това лицемерие цензурира „Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин“, „Чичо Томовата колиба“ и даже „Пипи Дългото чорапче“ заради думата „негър“. И замениха „негър“ с „роб“, щото е политкоректно!

А какво да ги правим десетте малки негърчета на Агата Кристи? А песента на Джон Ленън „Жената е негърът на света“? А?

Днес, след убийството на Джордж Флойд бели американци целуват обувките на черни американци; бели полицаи мият краката на черни пастори; и за да е „покаянието“ пълно, утре като нищо бели американци може да организират масово и публично изнасилване на бели американки от черни американци по всички ТВ за радост на публиката! Това е повече от лицемерие! Извинете, това е перверзия.

Лицемерие е златният ковчег на Флойд! Лицемерие е стипендията на негово име! Флойд не се нуждае от златен ковчег, нито паметта му – от стипендия, а от правосъдие, но вече няма как да го правосъдят…

В Бристол и Лондон рушат паметници на робовладелци. По-добре да ги оставят. Да напомнят и предупреждават. Да държат сетивата будни. Да стоят там, на своите кървави пиедестали! Като нагледен урок за поколенията! Като паметници на позора и безсрамието – позор и безсрамие, осигурили величието на т.нар. „велики държави“!

Западна Европа пада на колене пред убития Джордж Флойд, но експлоатира зверски своите роби от Източна Европа. Глобалният капитал, тази световна „дълбока държава“, опустошава всичко по пътя си. На нея не й трябват държави с техните граници, законодателство, история, памет, герои, просветители, достойнство, култура, духовност. Трябват и територии, населени с някакви безмозъчни, безисторични, безпаметни същества, които да слугуват и робуват. Световната „дълбока държава“ опустоши страните от Източна Европа, превърна ги в територии, предназначени за плячкосване и обезлюдяване. Без златен ковчег.

Някой да е паднал на колене?!

Има не стотици, а хиляди страници за правата на човека – харти, декларации, конвенции… И?

Равноправие, свобода, справедливост, солидарност… Ценности, принципи… И?

Когато дискриминацията и расизмът във всичките им отвратителни измерения и проявления са превърнати в политически инструмент, в средство за властване над света и над човека; когато тези алчни и самовлюбени властелини обявяват себе си за свръхчовеци, а всички останали за подчовеци, за нечовеци, за тор, за боклук – това е диктатура, това е тирания, това е фашизъм.

Последните думи на Флойд са „Не мога да дишам!“. Утре всеки един човек, независимо от своя цвят, пол, етнос, вяра и убеждения, във всяка една точка на тази разтерзана Земя може да бъде линчуван по същия начин, може да издъхне по същия начин, със същите думи „Не мога да дишам!“, защото едно коляно, една желязна пета (спомнете си Джек Лондон!) е стъпила на гърлото му.

Ако всичко приключи с няколко демонтирани паметника, с демонстративни покаяния, лицемерно самобичуване и режисиран вандализъм в името на едни президентски избори, значи светът не е чул дълбинния тътен, идещ от недрата на историята и от очевидностите на днешния ден.

„Не мога да дишам!“ е стенанието на угнетения човек!

„Не мога да дишам!“ е стенанието на угнетеното човечество!

автор: Велислава Дърева

duma.bg

loading...