Не ни е бедна държавата. Просто е потрисащо зле управлявана

Емиграцията извън родината ни не трябва да е по принуда. Трябва да е право. Трябва да е просто част от палитрата на възможностите ни. За съжаление в момента случаят по-често не е такъв. За твърде много българи днес емиграцията е спасение от несигурността на живота в една държава, заета да обслужва задкулисието вместо да служи на собствените си граждани. Затова и решението на обществена фигура като Васил Василев – Зуека отвори такава буря от коментари и реакции.

Но ако емиграцията се е превърнала в жест на омерзение, за това не можем да виним омерзените. Ако емиграцията се оказва единствен шанс за достоен живот, за това не са виновни емигриращите. Отговорността е на хората, управлявали, мандат след мандат, родината ни така, че на човек да му се отще да я обитава.

Преди малко прочетох поредната новина-доказателство за това, че превзетата на абордаж българска държава просто не е в състояние да работи за гражданите си: оказва се – каква изненада! – че търговските дружества с държавно участие не са били контролирани ефективно от държавата и по-конкретно от министър Караниколов.

Според одитния доклад на Сметната палата министърът е имал пряк контрол върху габровската „Плод – Зеленчук“ ЕООД (с капитал от 272 хил. лв.), но не и върху значително по-голямата “Кинтекс” ЕАД (с капитал от 81 млн. лв.).

В доклада е отделено място и за безобразията в ББР – освен очевадното, за което говорим от години – че ББР финансира определени корпулентни бизнеси в тотален разрез с предназначението си, Сметната палата установява и друго: през 2018 и 2019 г. никой не е контролирал какви възнаграждения получават ръководните органи на ББР и дъщерните ѝ дружества.

И – каква изненада! – възнагражденията се оказват два пъти по-големи от тези в БНБ. За десерт можем да добавим и проблема с ликвидацията на държавни дружества, отнемаща на държавата десетилетия, от което, естествено, всички ние сме на загуба.

Не ни е бедна държавата. Просто е потрисащо зле управлявана, къде поради корупционни зависимости, къде от обикновена некадърност. И точно заради това потрисащо управление хората си тръгват от България. Или остават, но спират да се надяват, че нещо може да бъде променено. И точно тази втората, вътрешната емиграция, е за мен много по-голям проблем. Тя кара хората тотално да се отвратят от политиката. Или ги тласка в ръцете на популисти, псевдопатриоти и други шарлатани.

Затова мисля, че въпросът за емиграцията е всъщност въпросът за управлението на страната. Когато изберем да ни управляват хора, доказали, че могат и искат да се грижат за България с грижата на добрия стопанин, тогава въпросът за емиграцията ще започне сам да се решава. Защото най-сетне ще можем спокойно да кажем, че тук е страната не само на миналото, но и на бъдещето ни.

Ивайло Мирчев