Не познавам и един човек в територията, който само да се е докоснал до онова нещо, и да не е заприличал на него

Не познавам и един човек в територията, който само да се е докоснал до онова нещо, и да не е заприличал на него. Наблюдавайте поведението на главния държавен инспектор, например, който до преди месец беше един тих и захлупен човечец, а днес вече е излъскан и все по агресивен социопат. Захвърлил е в коша за боклук овчата си кожа и се явява пред нас с истинското си лице. Лице на поддръжник, верен паж и придворен шут. Какъвто винаги е бил.

Не само при него се случи тази трансформация. Има и една още по-мръсна порода, която умело имитира лично достойнство и дори някаква гражданска съпротива, но е толкова гнусна и противна, че на мен ми свършват думите. Те не са риби, нито раци и единствената им цел е личното оцеляване, на всяка цена. Мръсотията им е скрита в тайнство, а лукавството им е мощна обществена отрова. Същински гниди, в повечето случаи с нежни и дори приятни лица. Смъртоносна сволоч, ви казвам!

Третата категория са оядените въшки, които винаги излизат на челото, за да ги видят всички. Надменни, примитивни и простовати, но винаги титуловани с всички възможни екстри за тази порода. Кариеристи, най-често партийни калинки, който ще стъпят без свян върху трупа ви, само за да получат порцията си. Мекотели с убийствени инстинкти, които няма да ви пожалят, независимо как изглеждат външно. Изроди.

Прочетете какво каза Милен Цветков за всички по-горе, часове преди своята гибел – резултат от управлението на същите тези нещастници:

„…ние не сме овце, не сме овце! Нямаме нужда всяка вечер, някой да ни наритва през телевизора. Нямаме нужда от такова нещо. Ще помоля уважаемия щаб, министър председателя и всички хора които се явяват и дават тези пресконференции, да си променят отношението. Ние не сме поданици, ние сме граждани – повечето от нас имат деца, имат и внуци и се вълнуваме какво ще стане с тях. Ние нямаме нужда някой да ни третира като малоумни и да ни казва : Абе вижте какво, вие тука еди кво си и еди що си. И с кисел поглед на всеки следващ въпрос на журналисти да отговаря пренебрежително: Какво сега ме питате толкова пък, точно вие. Ако не искат да ги питат, да спрат да дават пресконференции, буквално през час…“
RIP Милен Цветков

Когато няма изход, има избор.

Николай Марков

loading...