Не случваме на политици

Да, каквото и да кажа, все ще се извъди някой, който да го разбере другояче или доколкото позволяват интелектуалните му сили.

Винаги съм бил против войната. Мога да дам известни обяснения, защо определена война е започнала и кой, според мен е виновен и до колко. Само ограничено умствен човек, обаче, може да си направи след това заключения, че подкрепям едната страна на конфликта или другата (освен, ако не съм го казал изрично).

Имам мнение за конфликта между Русия и Украйна, разбира се. За разлика от първосигналните настроения в България, аз наблюдавам този конфликт от времето на създаването на Украинската държава в началото на ХХ век. Дотогава тази територия е била обект на интереси от поляци, казаци и руси, като относително най-стари на тази територия са русите, защото създават Киевската Рус през 882 г.

Населението е предимно руско…до 1917 година, когато на болшевиките им хруват две „гениални“ идеи: първата е възстановяването на украинския език и украинската култура с цел създаване на изцяло нов народ – украинския.

Другата стратегическа „велика“ идея е отделянето на българите в Македония и изкуствено създаване на македонски език и държава. Тази идея се реализира с помощта на българските комунисти по-късно, след 1945 година. Резултатът – два локални конфликта. От единия си патим ние, а другият е за тяхна сметка.
Резултатът е налице: има две независими държави – Северна Македония и Украйна. Връщане назад няма!

Та, от 1921 досега украинският национализъм се развива на база омразата към своите сънародници – руснаците. Тази омраза има три фази на ескалация.

Първата е по време на Втората световна война и непосредствено преди навлизането на германските войски на територията на Украйна. През 1940 година Степан Бандера става лидер на ОУН (Организацията на украинските националисти). Тогава той се опитва да организира независимост на Украйна и да постави германците пред свършен факт, но Хитлер не се съгласява със създаването на такава държава и хвърля Степан Бандера в концлагера Заксенхаузен, където той прекарва до 1944 година.

Втората фаза на ескалация започва през 1991 година с възобновяването на Украйна като независима държава. Украинската култура, език и национализъм набират сила.

Третата фаза започва през 2010 година с решението на тогавашният украински президент Виктор Юшченко да награди посмъртно Степан Бандера със званието „Герой на Украйна“ за „несъкрушимост на духа в отстояването на националната идея, за проявените героизъм и саможертва в борбата за независима украинска държава“, и го награждава с ордена на Държавата (посмъртно). Наградата получава внукът на Бандера, който също се казва Степан Бандера.

Тази ситуация умело е използвана от САЩ и НАТО за създаване на конфликт. Конфликтът е факт. Виновни са участниците в него.

Какъв е изводът за нас, българите?

До този момент, никой не се поинтересува как са българите в Украйна, които са повече от милион. ГЕРБ през цялото си 10 годишно управление не помръдна и пръст в тази посока.

Ние, като държава, традиционно свързана с Русия и Украйна, трябваше да извлечем дивиденти (политически, икономически, социални) от добрите ни отношения с тези две държави. И при конфликт между тях да не вземаме страна, а да бъдем посредник.

Заради Плевнелиев и неговото безогледно плюене по руснаците сега и занапред туристическият ни бизнес край морето страда и ще страда. Руснаците си плащаха добре и всички бяха доволни. Но си тръгнаха. Сега щастливи са турските курорти. Кирил Петков продължи в същата посока…уви.

А Украйна?

Зеленски, когато спомена няколко столици на държави, в които да преговаря с руската страна „прескочи“ София. Защо ли? Защото сега вече никой ни няма доверие. Сами сме си виновни! Като избираме невъзпитани, неграмотни, прости и продажни политици ще берем тези плодове!

Как, при условие, че сме присъединени към ЕС и НАТО (разбирайте тези, които са за свободното движение на капиталите) си прецакахме цялата икономика, свързана с Русия и Украйна?

Даже и не питам.

Отец Силвестър Янакиев

https://www.lentata.com/