НЕ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ

Едно от най-тъжните неща, които ми се случват напоследък, е че не чувам гласове – гласове в политиката.

Да чуваш гласове в тази толкова деликатна област, не е признак на полудяване, а по-скоро на пробуда, отърсване, на надежда и наслада.

Къде, моля ви се, отидоха гласовете на доктор Дертлиев, на Йосиф Петров, на Гиньо Ганев, на Валери Петров и Йордан Радичков, на Андрей Пантев и на още толкова други?
А гласовете им се чуваха, защото бяха в Народното събрание най-вече с талантите си – на общественици, лекари, писатели, историци и най-вече – на честни хора.
Може и да съм пристрастен и няма как да не съм пристрастен, но го искам това хубаво, мъдро, омайно и благо слово.

Много рязък стана звукът на парламентарния език. Това не е човешки език, а трионен, вулгарен, клюкарски, нисък, уличен, заядлив и прост хамалски език.
И защо, защо, боже господи, този език се харесва на Суверена?
Използвам думата СУВЕРЕН само защото наскоро се сетих за една нейна тъжна рима: СУВЕРЕН – СУТЕРЕН. СУВЕРЕНЪТ – В СУТЕРЕНА.

И ето я истината, ето я и аналогията. Суверен, който е натикан да живее в сутерен, харесва сутеренния език – езика на подземието и на мазето.
От друга страна, срещу сутеренния език е чуждоземският език. Немалко български политици, особено от младите партии, говорят, сякаш превеждат мислите си на български. Прекалено много говорят като анимационни герои на Дисни. И оттам политиката им звучи преводно. А политиката трябва да е стъпила на земята и да е далече от комиксите.

Тук не си струва даже да споменавам, за да не пипам в стари рани, как да не знаеш български език е въпрос на чест и престиж за някои от политиците на старите партии. Колкото повече се запъваш на всяка българска дума и фъфлиш, толкова по-нагоре те качват в йерархията.
Като го няма човешкия език и като го няма родния ни език, идва автоматизираният и роботският. Той също е страшно модерен и разпространен. И на сън да ги пипнеш нашите навити с пружина политически угодници, те веднага се включват на бутон едно, две, три, четири. Също като телефонни автомати са тези службогонци.

За защита на партийния лидер натиснете 1 – и говорът почва да се лее.
За плюене на политическия противник натиснете 2 – и плюенето започва.
За подмазването на избирателя натиснете 3 …
За лъжи, обещания и всякакви от тоя род натиснете 4…

Свят ми се завива от това.
Нищо не чувам, няма ги гласовете, няма го и смисъла да се слуша.

Николай Милчев