„Ние бяхме мъртъвци в отпуск”

75 години от освобождаването на Освиенцим

Интродукция

„Никога няма да забравя тази нощ, първата нощ в лагера, която превърна целия мой живот в една дълга нощ, седем пъти прокълната, със седем печата запечатана. Никога няма да забравя този дим. Никога няма да забравя детските лица, чиито тела видях превърнати в дим на фона на безмълвното небе. Никога няма да забравя тези пламъци, които изпепелиха завинаги моята вяра. Никога няма да забравя тази нощна тишина, която ме лиши за цяла вечност от воля за живот. Никога няма да забравя тези мигове, които убиха моя Бог и моята душа; моите сънища са пламтяща пустиня. Никога няма да забравя това, дори да съм осъден да живея вечно, колкото и Самият Бог. Никога”.

Ели Визел, концлагерист в Освиенцим, лагерен № А-7713, писател, носител на Нобелова награда

27 януари 1945 г. 3, 30 сутринта

Две стрелкови дивизии на Първи украински фронт влизат в нацисткия концлагер Освиенцим. Зад телените мрежи – 7 000 човешки подобия. Скелети в раирани дрипи. Безизразни. Безмълвни. Призраци с празни очи. Неподвижни. Окаменели. Восъчни. Пергаментови. И децата. 270 деца от 6 до 14 години. Които до края на дните си ще изпитват неистов ужас от кучешки лай, униформи, немски говор.

Няма патетика. Няма зрелищно разбиване на адската порта Arbeit macht frei. Няма възторжени възгласи. И шапки не летят във въздуха. Мъртвешка тишина. Мъртвилник. Въздухът има вкус на смърт.

Фронтовият кинооператор, 25-годишният капитан Александър Воронцов, току-що завършил ВГИК, снима най-важния кинодокумент в своя живот. Заснетите кадри незабавно ще бъдат прожектирани на съюзниците. Те ще кажат, че не им трябват. Решават, че е пропаганда.

„Човешкият разум не може да си представи, да си въобрази, да измисли, да създаде, да извърши това”, казва по-късно операторът. Не може да назове това. Никой не може. Даже оцелелите.

Капитан Воронцов снима края на Освиенцим. Края на ужаса. На сатанинското злодеяние. На най-извратената война – войната на нацизма срещу милиони беззащитни, безпомощни хора, завлечени от дом и родина, превърнати в животни, осъдени на изтребление само защото са евреи или славяни, обявени за: „untermenschen, подчовеци, нечовеци, дегенерати, отрепки, престъпни типове, низша раса, лош човешки материал, тор”.

Лагерът

Началото е през юни 1940 г.

Лагерът заема 50 кв.км и се състои от:

а) Освиенцим -1, „лагер-майка”: 28 двуетажни тухлени сгради – бивши полски казарми. В конюшните, предназначени за 52 коня, са натъпкани минимум по 400 души. Строят допълнителни бараки. Има 1 газова камера и 1 крематориум. Тук е зловещият „Блок 11” – блокът на смъртта. Тук са блоковете на СС и бордеят.

б) Освиенцим-2 или „Аушвиц-Биркенау”: дървени бараки, разпределени в 12 секции, във всяка секция – по 32 бараки, общо 384 бараки. Има 4 газови камери и 4 крематориума.

Всяка барака е дълга 50 м. и широка 8 м. Разделена е на две. Tagesraum („Помещение за отдих”) е царството на блокфюрера и неговата свита – там е чисто, подредено, топло, почти уютно, с плакати на Фюрера и лъскави изрезки от списания, изобразяващи плодовити арийки. В „спалното помещение” – 148 нара на 3 етажа. На 4 кв.м. са наблъскани по 9 души, по 45 кв.см. на човек. Тоалетни няма.

Общо в Аушвиц 1 и 2 има 620 бараки, по 500 души в барака, което прави 310 000 души.

в) Освиенцим-3 или „Аушвиц-Моновиц” – състои се от 40 малки лагера, разположени в съседните села. Затворниците работят във военните заводи на Круп, ИГ Фарбен, Сименс, и в още десетки достопочтени фирми.

Лагерът е обрамчен с двойни огради от бодлива тел, високи 4,50 м., тече електрически ток, на всеки 50 м. – вишки, на всяка вишка – прожектор и двама есесовци с картечница.

Охрана – 8 000 есесовци. По нареждане на райхсфюрера на СС Химлер охраната е подсилена с 250-300 обучени кучета. Едно куче замества трима есесовци. Построен е кучкарник за 81 000 марки, ветеринарна болница и кучешка кухня. Осигурен е ветеринарен лекар. За кучетата има отделени тревни площи – да си играят… „Банда” – така комендантът на лагера Рудолф Хьос нарича есесовците в „кучкарската рота”.

Зондеркоманди – 400 души, лагерници, евреи. Обслужват крематориумите и газовите камери. Какво значи „обслужват”? Вкарват в газовите камери хора, изкарват трупове, изтръгват златните коронки и откарват „партидата” в крематориумите. На всеки 2 месеца убиват тези 400 души и ги заменят с други 400. Убиват ги, защото знаят твърде много. Убиват ги в същите газови камери и ги изгарят в същите пещи. Който откаже да е в зондеркомандо – разстрел на място. През 1944 г. зондеркомандите наброяват 1 000 души.

Друга група затворници изгарят труповете в 5 открити ями. Тях ги разстрелват веднага след края на „заданието”. Всеки ден.

Постоянно в „Аушвиц-1” и „Аушвиц-Биркенау” има от 180 000 до 250 000 затворници. „Мъртъвци в отпуск”, казва един от оцелелите. Човек може да оцелее 5-6 месеца. Освен ако още с пристигането не е хвърлен в крематориума.

Комендантът

Първият комендант и създател на Освиенцим е оберщурбманфюрерът от СС Рудолф Хьос, роден 1900 г. в Баден-Баден. На 16 г. – доброволец на фронта, на 17 – награден с Железен кръст, на 23 – член на НСДАП, на 24 – осъден за убийство, на 34 – член на СС. 1934-1939 – блокфюрер и рапортфюрер в Дахау. 1939-1940 – шутцхафтлагерфюрер в Заксенхаузен. Януари 1940-септември 1943 – комендант на Освиенцим. Ноември 1943-май 1945 – главен инспектор на концлагерите.

Из автобиографията на Рудолф Хьос:

„Състраданието към враговете на Райха е недостойно за есесовеца. Нежничките нямат място в СС – да вървят в манастир. Само твърди, решителни мъже, безпрекословно изпълняващи всяка заповед, са достойни за СС. Те ненапразно носят „мъртвешките глави”. Те са единствените, които ден и нощ се противопоставят на враговете!… Доброволно встъпих в редовете на СС, влюбих се в черната униформа, въпреки че съм твърде мек по характер… Аз бях твърдо убеден в необходимостта от КЛ (б.а. – концлагерите). Враговете на Райха, които по предишните закони не можеше да бъдат арестувани, трябваше да бъдат унищожени…

До войната КЛ бяха самоцел. Благодарение на РФСС (б.а. – райхсфюрер на СС Хайнрих Химлер) в хода на войната те станаха средство за достигане на целта. Те трябва да служат на самата война. По волята на РФСС, Освиенцим стана мощен център за трудоизползване на затворниците за военното производство…

Задачата на СС е да защитят Райха и преди всичко Фюрера от всякакви опасности. Всеки враг ще бъде унищожен. Фюрерът изисква от СС непреклонна жестокост към затворниците в КЛ… Есесовецът е длъжен да убие и баща си, ако той тръгне против Райха и Фюрера. Само едно има значение: заповедта!”…

Депортацията

Всеки ден пристигат по 10-15 ешелона, понякога – по 20-25. Във всеки ешелон – 40-50 вагона. Във всеки вагон – от 70 до 100 души. Дни и нощи – без вода, без храна, без въздух, без светлина, без тоалетна, газят, стоят, лежат в своите изпражнения, през лятото – жега и смрад, през зимата от вагоните изпадат вкочанени тела, а живите, които са още живи, са вече разчовечени…

„Един се задушава, друг няма сили, трети губи съзнание, пада, повлича и други, някой е затиснат от купища мъртви, с все сили се мъчи да се измъкне, хрипти отчаяно „Помощ! Умирам!”, върху теб се стоварват умиращи хора, дишаш като риба, опитваш се да глътнеш въздух, „Подайте ми ръка!” – простенва старик, друг извиква: „Не ме притискайте, ще ми счупите крака!”, и блъска с лакти, обезумял, „Вода, дайте вода!”, извиква някой, и се носи безкраен, нечовешки вопъл, и си казваш – този нечовешки вопъл означава, че човекът е още жив, макар и вече превърнат в звяр, бори се за живота си, защото, страшното е, ако този вопъл секне…”.

Така Хорхе Семпрун (писател, испански комунист, участник в Гражданската война) описва своето „пътуване” до Бухенвалд. „Пътуването” винаги е едно и също, без значение коя е крайната „гара” – Бухенвалд, Дахау, Майданек, Берген-Белзен, Равнесбрук, Треблинка, Аушвиц, Хелмно или Собибор…

В началото нацистите позволяват на своите жертви разкоша да пътуват в трета класа. Тази привилегия е за евреите от Западна Европа. Така се създава легендата за „безопасно пътешествие на Изток”. И хората наивно вярват в този мит, докато бъдат натъпкани в конските вагони, на които пише „8 коня = 40 души”.

Евреите са длъжни да си платят „транспортните разходи” за това последно „пътешествие”. Ако имуществото им е конфискувано, плаща или СС, или държавата, която „изпраща” съответната „партида”, парите отиват по сметката на немските железници (Deutschen Reichsbahn). Железниците таксуват евреите като „пасажери” – по 4 пфенига за километър, за децата под 10 години – по 2 пфенига. Има и „групови билети” на половин цена, когато „екскурзиантите” са над 400 души. Билет за ада.

От 1938 до 1945 г. за депортацията на всички категории „туристи” във всички видове лагери, немските железници печелят минимум 445 млн. евро в днешни цени, според официалната справка на Deutschen Reichsbahn…

Селекция

„Той е висок, строен, млад, в безупречна униформа, лъскав и бляскав, елегантен, изтънчен, изнежен, безкрайно далечен от нас, жалките, подивели създания. Стои в небрежна поза, опрял десен лакът на лявата длан, десният показалец прави едва забележими движения – наляво, надясно, по-често наляво. Никой от нас не разбира значението на тези леки движения. Идва моят ред. Есесовецът ме гледа оценяващо и показалецът посочва надясно. Това е първата селекция! Първото решение: да бъдеш или да не бъдеш! За огромното мнозинство от нашия транспорт, около 90%, това беше смъртна присъда”.

Този финяга с вид на денди, който решава „да бъдеш или не”, е д-р Менгеле. Разказът е на проф. Виктор Франкл, неврохирург. Баща му загива в Терезиенщад, майката, братът и сестрата – в Освиенцим, бременната му съпруга – в Берген-Белзен… Той оцелява.

Първата „селекция” е под ослепителни прожектори, яростен лай и безкрайния грак „Los! Los! Los!” („Бързо! Бързо! Бързо!”).

„Цугангите” – така според лагерния жаргон наричат новопристигналите, биват „сортирани” в 4 групи:

а) млади мъже

б) млади жени

в) старци и болни

г) жени с деца.

Старците, болните, немощните и жените с деца веднага отиват в газовите камери и пещите. За останалите 10-15 % – робски труд, докато издъхнат.

Из лагерната документация – ешелони, „товар”, селекция:

5.9.42 – от Холандия; 661 – в пещите; 53 – в бараките

10.9.42 – от Дранси; 940 – в пещите; 54 – в бараките

21.10.43 – от Холандия; 1 041 – в пещите; 347 – в бараките

22.10.43 – от Рим; 447 – в пещите; 149 – в бараките

28.10. 43 – от Познан; 212 – в пещите; 72 – в бараките

3.11.43 – от Шопениц; 1 389 – в пещите; 463 – в бараките

4.11.43 – от Шопениц; 852 – в пещите; 284 – в бараките

4.11.43 – от Рига; 480 – в пещите; 120 – в бараките

6.11.43 – от Шебина; 2 880 – в пещите; 961 – в бараките

4.3.44 – от Терезиенщад; 3 752 – всички в пещите

23.3.44 – от Холандия; 184 – всички в пещите

18.4.44 – от Люблин; 301 – всички в пещите

30.6.44 – от о.Корфу; 1 338 – в пещите; 446 – в бараките

7.7. 44 – от Франция; 1 300 – всички в пещите

7.7.44 – от Унгария; 4 110 – в пещите; 612 – в бараките…

Есесовците, които участват в разтоварването на ешелоните, получават специални талони. Срещу талоните получават продукти, цигари и водка.

Още със слизането от вагоните хората са лишени от име, самоличност, биография и професия. Отнемат им всичко – от дрехите до косите. Остригват ги, номерират ги, татуират ги и ги маркират с триъгълници от плат в различни цветове:

а) политически – червено

б) асоциални (саботажи) – черно

в) криминални – зелено

г) сектанти – виолетово

д) евреи – жълто

Човекът не е човек. Човекът е номер. Човекът няма нищо. Освен своя живот. Който може да изгуби във всеки момент по всякакъв начин.

Татуировката е нещо много важно – тя е „документ”, срещу който получаваш на ден 1 канче ерзац кафе (закуска), супа от ряпа и картофи (обяд) и 100 г. хляб. Официално на затворник се полагат на ден 300 гр. хляб, 1 л. супа и 1 л. кафе, а за седмицата – 150 гр. маргарин, 60 гр. колбаси, 40 гр. мармалад и 30 гр. сирене. Но това е само на книга.

Режим

В 4 сутринта вие сирената. С гумени палки и кучета унтершарфюрерите, обершарфюрерите, блокфюрерите, рапортфюрерите, шутцхафтлагерфюрерите и прочее фюрери подгонват затворниците към апелплаца. Затворническият оркестър вече свири „Радецки марш”, виенски валсове, „Леката кавалерия” и, разбира се, любимите за всяко арийско сърце военни маршове. Сутрешна проверка – 45 минути. На работа – бегом под строй. Работят по 12-16-18 часа. Няма почивки. Обедна проверка – 30 минути. Ако някой спре да поеме дъх – пребиват го до смърт. За всеки убит унтерменш есесовецът получава поощрителна награда – 60 марки, цигари и водка.

Убитите трябва да бъдат „представени” на вечерната проверка. Живите придържат мъртвите изправени. Във всеки блок всеки ден убиват по 100 души. Имат си норма.

Вечерната проверка е особено изтезание за изтощените до смърт хора. Дъжд, кал, сняг, студ, пек. Няма значение. Най-кратката проверка е 1 час, обикновено – 3 часа, понякога цяла нощ, понякога – 24 часа и повече. Зависи от настроението на есесовците и желанието им да се забавляват.

А те обичат да се забавляват

Как се забавляват?

„Дом на толерантността”. Публичен дом за есесовците, криминалните и капо. Бордеят има 16 стаи, за построяването му СС плаща 31 000 марки. Професионални проститутки – германки, полякини, чехкини и унгарки – обгрижват есесовците. Затворнички, докарани от Равенсбрук, са принудени да „обслужват” криминалните и капо срещу измамната надежда да оцелеят. Някои не издържат и си прерязват вените. Бордеят си има пищна Мадам, с „умопомрачителен, легендарен, епичен бюст колкото земното кълбо”, ще напише по-късно оцелелият концлагерист Тадеуш Боровски.

Алкохолът се лее като река. Човек не знае коя среща е по-опасна – с мъртвопиян есесовец или с полупиян. Трезви няма. Само кучетата…

Унтершарфюрер Мол се забавлява като хвърля живи деца в крематориума или пък се упражнява в стрелба по живи мишени.

Блокфюрер Пейш всекидневно разстрелва лично по 200 души.

„В края на 1943 докараха група деца. Те стояха до газовите камери. Не разбираха какво става. Един есесовец взе едно красиво момченце на ръце и започна да си играе с него. Това продължи 30 минути. После го застреля”, разказва Анри Ваксман.

„Кучкарите” насъскват своите „питомци”. От скука. И ръкопляскат, докато кучетата разкъсват поредния нещастник.

Друго любимо забавление: есесовците изкарват голи в снега хората от цялата барака, принуждават ги да тичат около нея и да викат: „Аз съм руска (полска, еврейска) свиня!”. Единственото „обръщение” към затворниците е „свиня”. Всеки неариец е свиня.

Най-много се забавлява д-р Менгеле: „Съвест ли? Моята съвест е Адолф Хитлер!”… И раздава бонбончета на децата…

В Освиенцим (и във всеки друг нацистки концлагер) могат да те убият по 100 начина и за всичко: ако скриеш залък хляб, ако гледаш есесовеца в очите, но и ако не го гледаш, ако едва стоиш крака, но и ако стоиш изправен, ако не си изпълниш нормата, ако припаднеш в строя, ако се поболееш, ако откраднеш от помията за свинете…

Как убиват?

1. Инжекция фенол в сърцето. Жертвата умира след 1-2 минути. Така през лятото на 1942 г. убиват 140 деца на 14-15 години.

2. Обесване. Освен „конвенционалните” бесилки, има и преносими. Да не се губи време. Нацистите ценят времето.

3. Публични инквизиции до смърт. За назидание.

4. Задушаване и удавяне. В Блок №11 са най-зловещите килии – stehebunker (стоящ бункер) с размери 80 см. на 80 см. В такъв stehebunker натъпкват 5 души. Пълнят го с вода. Никой не излиза жив.

5. Разстрел. В Блок № 11 е стената за разстрел. Черна. Обречените са изправени с лице към стената. Последното, което виждат, е тази черна стена. Убиват ги с единични пистолетни изстрели в тила – да не се тревожи местното население…

6. Медицински „експерименти”: масова стерилизация на мъже и жени; кастрация; инжектиране на всякакви отрови; заразяване с туберкулоза, тиф, малария, проказа.

7. Кучета.

8. Глад, изтощение, робски труд. През декември 1943 г. от каменоломната Флостбург докарват 1 200 затворници, от тях остават живи 133 души. От 16 000 съветски военнопленници оцеляват 80.

Из лагерната документация:

Затворник № 166336; ръст 146 см; 28,5 кг

Затворник № 62653; ръст 163 см; 43,5 кг

Затворник № 93294; ръст 168 см, 39 кг

Затворник № 81061; ръст 172 см, 47 кг

Затворник № 97142; ръст 182 см, 44 кг

9. Газ.

10. Крематориум.

Изтребление. „Терзанията” на коменданта

През лятото на 1941 г., шест месеца преди конференцията във Ванзее, на която е взето „окончателното решение” за изтребление на 11 млн. евреи, Химлер вика Хьос в Берлин. Спешно. Казва му: „Фюрерът разпореди окончателно решение на еврейския въпрос. Местата за унищожение на Изток не са подходящи за тази мащабна акция. Избрах Освиенцим. Това е сурова и тежка работа. Евреите са извечни врагове на германския народ и те трябва да бъдат изтребени. Всички евреи без изключение, до които се доберем, ще бъдат унищожени. За подробности – щурмбанфюрер Айхман от РСХА. Ще пазите тази заповед в пълна тайна”.

Из автобиографията на Рудолф Хьос:

„Много пъти обсъждах с Айхман всичко, свързано с „окончателното решение”, без да издавам своите вътрешни страдания… Но и по време на нашите продължителни запои той оставаше фанатичен привърженик на тоталното унищожение. От нас се искаше да извършим унищожението хладнокръвно, безжалостно и колкото може по-бързо. И за най-малкото забавяне щеше да ни бъде жестоко отмъстено…

След срещите с Айхман моите хуманни пориви ми изглеждаха едва ли не предателство към Фюрера. Нямаше решение за моите душевни терзания. Нямах изход. Тогава възсядах моя кон или нощем отивах в конюшнята, и там, при моите любимци, намирах успокоение…

По волята на РФСС Освиенцим стана най-голямата фабрика на смъртта за всички времена. Когато през лятото на 1941 той лично ми заповяда да подготвя място за масово унищожение и да проведа това унищожение, аз нямах никаква представа за мащабите и последствията. В тази заповед имаше нещо необичайно, нещо чудовищно. Но мотивите за такава заповед ми се виждаха правилни. Аз не разсъждавах – беше ми дадена заповед, аз бях длъжен да я изпълня. Беше ли необходимо масовото унищожение на евреите или не, аз не можех да разсъждавам. „Фюрерът заповяда, ние изпълняваме” – за нас това не беше празна фраза.

Личността на РФСС беше неприкосновена. Неговите заповеди от името на Фюрера бяха свещени. Не можеш да ги обмисляш, обсъждаш и тълкуваш. Трябва да ги изпълняваш – до саможертва. Няма есесовец, който да не изпълни заповед на РФСС. Заповедите на Фюрера и на най-близкия му съратник, т.е. на РФСС, бяха винаги правилни”.

Газови камери, Циклон Б

До септември 1941 г. убиват с въглероден оксид (по въздухопровод в камерата се вкарват изгорели газове от камиони и танкове), обаче Химлер е недоволен – „производителността” е ниска („само” 300-400 души на ден) и отнема много време. Така убиват в Треблинка, Собибор и Берген-Белзен. Рудолф Хьос иска да ги изпревари в това „благородно състезание”.

На 3 септември 1941 г. Хьос прави първи експеримент – с газ Циклон Б са умъртвени 900 съветски военнопленници. За 10-15 минути.

Из автобиографията на Рудолф Хьос:

„Смъртта настъпи почти веднага. Кратък, сподавен вик – и край… Това убийство с газ ме успокои, доколкото предстоеше масовото унищожение на евреите, но нито Айхман, нито аз нямахме представа за начина на убийство на очакваните маси. Мислехме за газ, но как и какъв газ – не знаехме. Сега открихме и начин, и газ… Аз винаги съм се боял от разстрелите, особено на жени и деца. Издавал съм много заповеди за масови екзекуции, за групови разстрели. Сега се успокоих: ще бъдем избавени от кървавите бани, айнзацкомандите няма да газят в кръв, а и жертвите до последния момент ще изпитват щадящо отношение… Ако затворниците отиваха веднага в газовите камери, щяха да бъдат избавени от много мъки”.

4 кг. Циклон Б са достатъчни за убийството на 1 000 души.

От 6 февруари 1942 г. до 31 декември 1943 г. фирмата „Теш унд Щабенов” доставя само в Освиенцим общо 19 654 кг. Циклон Б, СС заплаща 84 025 марки – по 6 марки на кг.

Тези 19 654 кг. са достатъчни само за 2 години само в Освиенцим да бъдат унищожени 4 913 500 души.

„Теш унд Щабенов” доставя Циклон Б и на:

Заксенхаузен (10 февруари 1942-31 декември 1943) – 4 532 кг.

Нойен Гамме (3 март 1942-31 декември 1943) – 607 кг.

Грос Розен (8 януари -17 септември 1943) – 429,5 кг.

Майданек (19 юли-31 декември 1943) – 1 627,5 кг.

Равенсбрюк (19 април – 31 декември 1943) – 351,5 кг.

И така: за периода 1942-1943 г. според официалния отчет, „Теш унд Щабенов” доставя на Освиенцим, Заксенхаузен, Нойен Гамме, Грос Розен, Майданек и Равенсбрюк общо 26 984 кг. Циклон Б – достатъчни за убийството на 6 746 000 души. Общите разходи на СС са 118 191 райхсмарки.

Следователно – животът на един човек струва на СС 0,017 RM (райхсмарки).

В газовата камера („Банята”) има надписи: „Пазете чистота!”, „Да не забравиш сапуна!”. Есесовците подвикват: „Внимавайте да не се изгорите с вряла вода!”… „Щадящо отношение”.

Една газова камера побира 2 500-3 000 души; за 3 минути Циклон Б (това са светлосини кристалчета) се превръща в газ; след 15-20 минути всички са мъртви; камерата се отваря, проветрява, труповете отиват в пещите; камерата се подготвя за следващата „партида”…

Рудолф Хьос е повишен в чин оберщурбманфюрер.

Записки от Anus mundi. Деградацията на един учен

Из дневника на проф. Йохан Паул Кремер, щурмбанфюрер от СС, командирован в Освиенцим, изследовател на наследствеността:

2.9.1942. В 3 ч. сутринта за първи път участвах в спец.операция (б.а. – убийството с газ). В сравнение с нея Дантевият Ад е комедия. Ужас! Ужас!

5.9.1942. В 8 вечерта – спец.операция (Холандия). Участниците получават: 200 г. водка, 100 г. колбаси, 5 цигари и хляб… Хауптшарфюрер д-р Тило е прав, като казва, че ние се намираме в „anus mundi”…

6.9.1942. Великолепен неделен обяд: доматена супа, половин кокошка с картофи и червено зеле, сладък мус и ванилов сладолед.

10.9.1942. Сутринта бях на спец.операция (за пети път). Взех абсолютно свеж човешки материал (б.а. – черен дроб, слезка, надбъбречна жлеза).

17.9.1942. Поръчах гумиран шлифер: дължина 133, ръкав 81, гръдна обиколка 107, талия 100, обиколка на бедрата 124.

20.9.1942. Неделя – концерт на затворническия оркестър; чудно слънце; капелмайсторът е диригент на варшавската опера. 80 музиканти. На обяд – свинско, вечерта печена риба.

23.9.1942. Тази нощ участвах в 6-та и 7-та спец.операции. Взех свеж човешки материал. Вечерта в 8 ч. в офицерското казино – истинска празнична вечеря. Печена щука колкото искаш, истинско кафе, хубава бира и сандвичи.

27.9.1942. Неделя, от 16 до 20 ч. дружеска среща в клуба с вечеря, безплатна бира. Реч на комендант Хьос и музикални изпълнения.

30.9.194. Тази нощ присъствах при 8-та спец.операция.Взех свеж човешки материал.

6.10.1942. Оберщурмфюрер Ентрес падна от мотоциклет; комендант Хьос падна от коня.

7.10.1942. Присъствах при 9-та спец.операция. Взех свеж човешки материал.

11.10.1942. На обяд заек, голямо тлъсто краче, кнедли и червено зеле.

12.10.1942. Присъствах на 10-та спец.операция (Холандия, 1600 души). Ужасяваща сцена пред бункера! Взех свеж човешки материал.

13.10.1942. Присъствах при изпълнение на наказания и на смъртните присъди на 7 души. Взех свеж човешки материал.

18.10.1942. В неделното утро присъствах при 11-та спец.операция; взех свеж човешки материал; хладно и влажно (холандци). Отвратителна сцена с три жени, молещи да не ги убиват (б.а. – три млади холандки не искат да влязат в газовата камера, разстрелват ги на място).

24.10.1942. С оберштурмфюрер Виртс и фрау Хьос отидохме в Катовице да купя пагони за шлифера. Шест жени получиха игла (б.а. – инжекция с фенол в сърцето).

31.10.1942. 17 дни чудесна есен, слънчеви бани в градината на СС.

2.11.1942. Чудесна вечеря с много месо в офицерското казино; хауптштурмфюрер Рютнер разказа новата си техника за отделяне на епифизата и нови берлински анекдоти.

4.11.1942. Гледах филма на Вили Фрост „Оперетка”, който има голям успех. Очарован съм!

5.11.1942. Мрачно и дъждовно. Вечерта изпих в казиното цял литър

вкусно червено българско вино; прибрах се в чудесно разположение на духа.

6.11.1942. Нахраних се обилно в офицерското казино.

8.11.1942. В мрачната дъждовна нощ участвах в 2 спец.операции (12-та и 13-та). След обяда имаше още една спец.операция (14-та). Взех свеж човешки материал. Вечерта – мила компания в офицерското казино. Червено българско вино и хърватска сливовица.

10.11.1942. Заваля първи сняг.

14.11.1942 Тази събота – концерт в клуба (великолепен!). Особено удоволствие ми доставиха танцуващите кучета, два петела-лилипути и група велосипедисти…

17.11.1942. Изпратих малко куфарче на фрау Вицеман, 14 кг. (петата пратка): 2 бутилки водка, витамини, лекарства, самобръсначка, сапун за бръснене, термометър, ножички за маникюр, йод, медицински спирт, рибено масло, писмени принадлежности, пликове за писма, парфюми, прибори, игли, прах за зъби и др. (б.а. – Кремер периодично изпраща на своите съседи г-н и г-жа Вицеман сапуни, парфюми, галоши, обувки, дамски чанти, мъжки портфейли, покривки за маса, лекарства, писалки, очила, четки за зъби, ризи, блузи и пр. Той не ги купува – това са вещи на вече убитите или още живите „обекти”, от които Кремер методично взима или ще вземе „абсолютно свеж човешки материал”).

Крематориуми

Те са общо 5, имат общо 52 пещи. Телата от камерите се товарят на вагонетки, вагонетките – на вътрешните асансьори, от асансьорите се изсипват на транспортните ленти (конвейер), от конвейера – на плъзгащите се скари, от скарите – в пещите. Всичко е изчислено.

Една пещ побира от 6 до 10 тела. Пещите работят с 3 „зареждания” на денонощие. Една „партида” от 1 200 тела изгаря за 4 часа максимум.

Само в крематориумите на Освиенцим са унищожени:

Крематориум № 1 – 216 хил. за 24 месеца; 9 000 месечно

Крематориум № 2 – 1 млн. 710 хил. за 19 месеца; 90 000 месечно

Крематориум № 3 -1 млн. 618 хил. за 18 месеца; 90 000 месечно

Крематориум № 4 – 765 хил. за 17 месеца; 45 000 месечно

Крематориум № 5 – 810 хил. за 18 месеца; 45 000 месечно.

Когато има много ешелони, крематориумите работят едновременно. Химлер е доволен – „производителността на труда” е 270 000 трупа на месец средно, което прави 9 000 на ден.

Така през юни-юли 1944 са изгорени над 550 000 унгарски евреи.

Само за 1 ден са изгорени 836 млади жени и момичета, родени между 1922 и 1928, т.е. от 16 до 22-годишна възраст.

Отделно има 5 ями с размер 60 на 40 м., дълбоки 3 до 6 м., в които постоянно изгарят трупове, защото крематориумите не смогват. Първото, което вижда 15-годишният Ели Визел в Аушвиц-Биркенау е един камион, камионът спира до една горяща яма, от ямата изригват огромни огнени езици, камионът изсипва в огъня своя товар. Деца! Мъртви деца!

Отделно има две газови камери, маскирани като китни селски къщи сред разцъфналите овошки. Едната е бяла, другата – червена. Прозорците и веселите саксийки с мушкато са нарисувани. Както на фалшивата гара в Треблинка има фалшиво разписание на влаковете и един нарисуван часовник, „спрял” на 6 без 5… Никой не подозира какво става зад нарисуваните саксийки.Тези газови камери са с „капацитет” 150 000 души на месец.

„През пролетта на 1942 хиляди нищо неподозиращи хора в разцвета на силите си, преминаха под нацъфтелите плодни дръвчета, за да отидат в тези красиви селски къщи и да умрат в газовите камери. Тази картина на разцвет и на отправянето в небитието и днес стои пред очите ми”.

Чии са тези думи, пропити от поетична тъга? На случайно оцелял в Освиенцим писател или философ? Не! Думите са на човеколюбеца, на състрадателния Рудолф Хьос. Написал ги е в своята автобиография…

Освен 5-те ями, край китните селски къщи горят грандиозни клади – ред дърва, ред трупове, ред дърва, ред трупове; заливат ги с бензин; на една такава клада изгарят между 2 500-3 000 души; в огъня есесовците обичат да хвърлят и живи хора, обикновено деца. Забавляват се. Това е „нашият летен театър”, казват. В „летния театър” изгарят над 10 000 души на ден.

Комендантът и неговият рай

Из автобиографията на Рудолф Хьос:

„Веднъж, по време на шествието към камерата, една жена се приближи към мен, показа ми четирите си деца, които послушно се държаха за ръка, а тя придържаше най-малкото да не се спъне, и ми прошепна: „Как ще убиете тези прекрасни деца? Нямате ли сърце?”… Понякога жените започваха да пищят пронизително. Бързо ги отвеждаха в страни, и там, зад ъгъла, ги убиваха с изстрел в тила… Веднъж една жена изтласка извън камерата своите две деца и изплака: „Пощадете поне моите любими деца!”… Веднъж две малки деца така се бяха заиграли, че майка им не можеше да ги откъсне от играта. Дадох знак на дежурния унтершарфюрер, той взе децата и ги блъсна в камерата заедно с ридаещата майка…

При вида на майките с децата, отиващи към газовата камера, аз неволно мислех за моето семейство…Когато гледах как нашите деца си играят до самозабрава, и жена ми, преизпълнена от щастие, ме спохождаше една мисъл: дълго ли ще продължи нашето щастие?

Да, моето семейство добре живееше в Освенцим. Всяко желание на моята жена и моите деца се изпълняваше. Моите деца живееха свободно и безметежно. Моята жена имаше прекрасна цветна градина, истински цветен рай. През лятото децата се плискаха в басейна. Най-голямата радост за тях беше да се плискат със своя татко, но техният татко имаше твърде малко време, за да споделя детските радости”…

Семейството на Хьос живее във великолепна вила с басейн. Според

свидетелството на Станислав Дубел, лагерен № 6059, градинар в дома на Хьос, комендантът устройва пищни приеми за офицерите от СС, два пъти гостува лично божественият Химлер – снима се с децата, а те го наричат „чичо Хари”. Хьос не плаща и пфениг за продуктите, взима ги от продоволствения склад на Освиенцим – в началото с голяма кошница, после с количка. Не ги взима лично, това е работа на слугите и главно – на обершарфюрера от СС Енгелбрехт, който снабдява Хьос с масло, брашно, захар (3 чувала по 85 кг. всеки), подправки, макарони, мляко (по 5 литра на ден), кафе, какао, канела, вино, коняци, ликьори, водка, месо, колбаси, сандъчета с по 100 000 югославски цигари „Ибар”…

Ерих Гренке, професионален престъпник, когото Хьос освобождава от Освиенцим, снабдява коменданта с мъжки, дамски и детски обувки и дрехи, ограбени от депортираните (включително – копринено бельо за фрау Хьос!). За награда Хьос прави Гренке началник на фабриката за кожени изделия.

Вилата е обзаведа с възможно най-изисканата мебел, завлечена незнайно откъде. „Тук искам да живеа и тук да умра!”, казва фрау Хьос. Семейство Хьос напуска Освиенцим с 4 вагона награбено имущество.

Грабеж и обогатяване

„Канада” 1 и 2. Това са огромни бараки, в които сортират вещите на депортираните евреи. Когато в Освиенцим влизат съветските войски, намират: 1 185 345 мъжки и дамски костюми, 43 255 чифта мъжки и дамски обувки, 13 694 молитвени шалове (всяко еврейско момче, щом навърши 13 години, получава такъв шал), огромно количество четки за зъби и за бръснене, очила, писалки, лули, инструменти всякакви, детски дрешки и обувки, детски колички, протези… Намират и 7 500 кг. женски коси – 1 кг. коси струва на Вермахта 15 пфенига, т.е. 1 125 марки за 7 500 кг…

Златните коронки, претопени в слитъци, са 30 000 кг. – това са 4 вагона. Една златна коронка тежи 6-7 грама. Което прави 4 275 714 коронки, изтръгнати от жертвите. Само в Освиенцим!

Всеки ден само сортираните вещи едва се побират в 20 вагона, а из целия лагер се издигат планини от несортирани вещи, „въпреки денонощната работа”, казва Хьос.

Грабежът е програмиран, канализиран и декретиран.

На 26 септември 1942 г. бригаденфюрер на СС Август Франк издава специален Меморандум относно „процедурите за използването на движимата и недвижимата собственост на евакуираните евреи”:

Меморандумът разпорежда:

„1. а. Паричните средства (банкноти) да бъдат внесени в Райхсбанк по сметката: Главен икономически и административен офис 158/1488 в Райхсбанк в Берлин-Шенеберг.

b. Валутата (монети), редки метали, бижута, скъпоценни и полускъпоценни камъни, перли, злато (вкл. от зъбни коронки) да бъдат доставени в Главното управление на СС, което отговаря за незабавната доставка в Райхсбанк.

с. Часовници, будилници, химикалки, писалки, автоматични моливи, ръчни и електрически самобръсначки, джобни ножчета, ножици, фенерчета, портфейли и портмонета да бъдат ремонтирани, почистени и оценени; да бъдат доставени бързо на фронта срещу заплащане. Освободени от продажба са златните часовници. Постъпленията отиват в Райхсбанк.

d. Мъжкото бельо и мъжкото облекло, вкл. обувките, да бъдат сортирани и оценени. След покриване на нуждите на затворниците от КЛ и по изключение за войските, да бъдат предадени на Volksdeutsche Mittelstelle. Приходите отиват за Райха във всички случаи.

e. Дамско облекло и дамско бельо, вкл. обувки; детско облекло и детско бельо, вкл. обувки да бъдат предадени на Volksdeutsche Mittelstelle срещу заплащане. Бельото от чиста коприна да бъде предадено на Министерството на икономиката на Райха…

f. Завивки, юргани, вълнени одеяла, платове, шалове, чадъри, бастуни, термоси, детски колички, гребени, чанти, кожени колани, кошници за пазаруване, лули, цигарета, слънчеви очила, огледала, ножове за маса, вилици и лъжици, раници и куфари, изработени от кожа или изкуствен материал да се доставят до Volksdeutsche Mittelstelle. Въпросът за плащането ще бъде решен по-късно.

Завивки, вълнени одеяла, термоси, гребени, ножове за маса, вилици и лъжици и раници могат да бъдат взети от Люблин и Аушвиц срещу заплащане от бюджетни средства.

g. Спално бельо, възглавници, хавлиени кърпи, кърпички и покривки да бъдат предадени на Volksdeutsche Mittelstelle срещу заплащане. Спално бельо, кърпи, кърпички и кърпи за маса да бъдат предадени за нуждите на войските срещу заплащане от бюджетни средства.

h. Всякакви очила да бъдат предадени на медицинския кабинет за оползотворяване. Очилата със златни рамки да се предават заедно с редките метали.

i. Ценни кожи от всякакъв вид, сурови и сушени, да бъдат доставени на стопанския отдел на СС.

j. Обикновените кожи (агнешки, заешки и пр.) да се доставят в завода за облекла на Вафен СС…

2. Средните цени за единични артикули трябва да се определят като цяло. Напр., мъжки панталон 3,00 RM; вълнено одеяло 6,00 RM и др…

Еврейската звезда да се отстранява от всички облекла и връхни дрехи. Артикулите да се претърсят за скрити и пришити ценности с възможно най-голямо внимание.

СС-бригаденфюрер и бригаден генерал от Вафен СС Франк”.

Печалбите за Райха само за 1943 г. само от заграбеното имущество от депортираните евреи са:

Пари: 73 852 080,74 RM

Скъпоценни метали: 8 973 651,60 RM

Ценни книжа: 4 521 224,13 RM

Златни монети: 1 736 554,12 RM

Ювелирни изделия и други ценности: 43 662 450 RM

Текстил: 46 000 000 RM

Общо: 178 745 960,59 RM

Печалбите на Круп, ИГ Фарбен, Сименс и още стотици заводи и фабрики са колосални. Те не фигурират в този отчет.

Скриване на следите и бягство

Ноември 1944 – нацистите разрушават 3 крематориума. Горят документи. Опожаряват дървените бараки. Повечето лагерници са евакуирани. В Освиенцим остават болните, слабите, немощните – 7 000 възрастни и 270 деца. Започва „мъртвешкият поход” към Берген-Белзен и Грос Розен. Безкрайни колони полуживи затворници вървят пеш в снега, в лютия студ, пътят е покрит с мъртви. Есесовците бягат панически.

През 1941-43 г. Хьос казва: „Ние ще победим в тази война!”, през 1944 г.: „Ние трябва да победим в тази война!”, през 1945 г.: „Ние не можем да загубим тази война! Нашият свят не може да изчезне! Ние така ожесточено работихме за тази победа!”…

Из автобиографията на Рудолф Хьос

„Източният фронт се „завръщаше”. Фюрерът продължаваше да говори за победа на всяка цена. Гьобелс говореше за чудо. В мен се промъкна съмнението, че може да изгубим войната!… На отсрещния бряг на Одер настъпваха руските танкове. По пътищата виждах само затворнически колони… Унтерфюрерите, които конвоираха това шествие на трупове не знаеха накъде вървят… На всеки 200 метра лежеше изнемощял или застрелян затворник… Отново и отново срещах офицери от Освиенцим, които се придвижваха по всякакъв начин…

По пътя, в една селска хижа чухме, че Фюрерът е мъртъв. Сега трябва да си отидем и ние! Заедно с Фюрера загина и нашият свят. Ние бяхме приковани към този свят, трябваше да си отидем заедно с него. Имаше ли смисъл да живеем? Ще ни преследват, ще ни търсят навсякъде!…

На 3 май 1945 видях Химлер за последен път във Флосенбург. Беше свеж и бодър, лъчезарен, в прекрасно настроение! А светът загиваше, нашият свят!… Вече не ставаше и дума за борба. Лозунгът на деня беше: да се спасява, който може! Никога няма да забравя този последен рапорт и прощаването с РФСС. Последната му заповед беше: да се разтворим в армията, във Вермахта, да отидем в базата в Дания като унтерофицери под други имена и да „легнем на дъното”! Това каза човекът, когото аз гледах отдолу нагоре, комуто свято вярвах, чиито думи за мен бяха Евангелие!… Аз отидох в свързочната школа на ВМС на остров Силт под името Франц Ланг, командир на военна лодка.

На 11 март 1946 в 23 ч. ме арестуваха англичаните.

Никога не съм бил жесток към нито един затворник, не съм убил никого от тях. Разбира се, знаех за жестокото отношение на СС към затворниците в Освенцим. Аз не можех да се противопоставя на това…Обществото ще види в мен кръвожаден звяр, садист, убиец на милиони – широките маси не могат да си представят коменданта на Освиенцим да бъде друг. Но те никога няма да разберат, че той също е имал сърце, че той не е бил лош човек.

Тези записки съдържат 114 листа.

Всичко това написах доброволно и без принуда.

Рудолф Хьос

Краков, февруари 1947”.

Жертвите

Само за 2 години в Освиенцим са убити 4 913 000 души с Циклон Б. Всеки ден в крематориумите изгарят по 9 000 души. Разстреляните, обесените, изгорените в огнените ями и клади, умъртвените с фенол, при изтезания и „медицински” експерименти, загиналите от болести, глад и изтощение, разкъсаните от кучета, захвърлените в блатата, заровените в масови гробове – техният брой е неизвестен.

Жертвите на Освиенцим са минимум 5 милиона. Минимум. Половината от тях са евреи. Другата половина са руснаци, поляци, словаци, чехи, сърби, унгарци, гърци, испанци, италианци, белгийци, холандци…

Нацистите наистина превръщат тези „подчовеци” в тор – използват за наторяване праха на изгорените. Не им стигат милиардните печалби, не им стигат милионите убити…

Палачите

На 23 май 1946 г. британците предават Рудолф Хьос на полските власти. На 2 април 1947 г. Върховният национален трибунал (Народният съд) на Полша го осъжда на смърт чрез обесване. На 16 април 1947 г. Хьос е обесен в Аушвиц-1, недалеч от Блок 11.

Йозеф Менгеле бяга в Латинска Америка. Живее в Аржентина, Уругвай и Бразилия. Умира през 1979 г. в Сао Паоло.

На 22 декември 1947 г. проф. Кемер е осъден на смърт от Върховният национален трибунал на Полша, но е помилван „за добро поведение и поради напреднала възраст”. Освободен е през 1958 г. и е депортиран във ФРГ. Вестфалският университет „Кайзер Вилхелм” му устройва тържествено посрещане като „късно завърнал се военнопленник”. Умира в Мюнстер през 1965 г.

Бруно Теш, собственикът на „Теш унд Щабенов” е осъден на смърт от британски военен съд и обесен на 16 май 1946 г. Неговата фирма е малък производител и доставчик на Циклон Б. Големите в този „бизнес” са DeGesh, DeGusa, IG Farben и Goldschmidt. Техните управители и директори са оправдани. През войната производството на Циклон Б нараства до 100 т. месечно.

На 23 май 1945 г. Химлер е заловен от британската армия и откаран в Люнебург. Самоубива се същия ден с ампула цианкалий.

Епилог

„Какво ще знае светът за нас, ако нацистите победят? Ще изникнат гигантски съоръжения, автостради, фабрики, грандиозни монументи! Под всяка тухла ще лежат нашите длани, върху нашите плещи ще бъдат пренесени железопътни релси. Ще унищожат нашите семейства, нашите болни, нашите старци. Ще унищожат нашите деца. И никой няма да знае за нас. Ще замълчат поетите и философите. И никой няма да си спомня за нас…” – Тадеуш Боровски, концлагерист от Освиенцим и Дахау, писател.

„Никога няма да забравя това, дори да съм осъден да живея вечно, колкото и Самият Бог. Никога” – Ели Визел, концлагерист от Освиенцим, писател.

„Настана нощ. Нощ невъзможна…И тази нощ няма край, и ние се питаме – ще настъпи ли някога новият ден” – Примо Леви, концлагерист от Освиенцим, писател.

„Ако светът не запомни този урок, върху човечеството отново ще падне нощ” – Алфред Хичкок.

Велислава Дърева

Източник: сп. „Ново време”

loading...