Ние и на малката Грета погледа сърдит ще лифтираме

Няма по-справедлива държава от нашата родина на цялата планета Земя.

В галактиката. И най-вероятно дори в цялата Вселена. В България справедливостта ни залива и дави от всички посоки. Във всяка секунда от денонощието. Направо нямаш време и да мигнеш.

Научаваш, че пореден убиец си е признал и хваща промоционалната присъда с 50 процента намаление. Трепваш с очи и виждаш как съдии дават свобода на австралиеца Джок Полфрийман, който уби навремето с нож студента Андрей Монов. Поправил се бил. Ама затворът поправителен дом ли е, или място за изтърпяване на наказания? Няма как да разберем. Съдиите в България не дават обяснения никому. Над тях е само Господ.

Премигваш. Още зеницата ти не е свикнала със светлината, когато мозъкът вече обработва новината, че генералният директор на БНР упорито не желае да подава оставка, СЕМ е безсилен да направи нещо по въпроса, а ГЕРБ му праща финансова ревизия. В бързината между справедливостите нямаш време да се чудиш какъв е смисълът? Какво може да покаже тази проверка, при положение че той управлява от 3 месеца, а не от 3 години? Премигваш отново.

Медицински сестри протестират заради ниски заплати, а кардиолог в Пазарджик прибира по 57 000 лева на месец, като слага стентове в сърцата на здрави пациенти. Сестрите с мъка си плащат парното, докторът кара мазен джип с четиризонов климатроник.

Още прокуратурата не е смогнала да провери разследването на журналистите от Нова тв, вестник “168 часа” съобщава за колега на пазарджишкия кардиолог – доцент от ИСУЛ в столицата, който за 4 години оперирал перде на 960 пациенти, но го документирал като по-сложна операция, за да вземе болницата от здравната каса двойно повече от предвидените в бюджета пари.

Докато миглите трепват, един и същи хирург оперира в една и съща минута в два града в Северна България, разположени на 300 километра един от друг. Зъболекар поставя пломба на пациент, който е покойник от цели 5 години. Погребан в другия край на града – тялото му под земята, душата – в друго измерение. Дали е възможно? Разбира се! Квантовата телепортация е просто пътека в българската здравна система.

Премигвайки пак, усвояваш информацията, че бюджетът за здраве е бил 700 милиона лева през 80-те години на миналия век, а в последната година надхвърля 5 милиарда лева. Здравеопазването обаче не става по-добро. Казваш си – правилна стъпка беше най-добрият бюджетар на страната да стане здравен министър, но може би е време главният прокурор да поеме министерството, защото колкото повече пари се наливат там, толкова повече се източват.

Дали не трябва заплатите и на сестрите, и на лекарите да се повишат с бързи стъпки като на учителите, за да си вършат работата и да оставят телепортацията на физиците?

Мигваш отново с очи. Маргарита Хранова я оставили без пожизнена парична награда за заслуги към нацията. Несправедливо. Но идват и спортните новини. Съдиите в Баку пак са посекли ансамбъла на българския отбор по художествена гимнастика. Чувстваш се омерзен, но някак на международно ниво – оказва се, че има и по-велики борци за справедливост от българските съдии.

Миглите трепват – новините са на финала – съобщават за смъртта на проф. Юлиан Вучков. Тъжно, но гледаш в интернет – починал и проф. Николай Георгиев.

Но той не е новина в телевизионните новини за деня. Колко глупаво, посредствено и несправедливо.

Дисбаланс във всички сфери на живота. Има ли сила на Земята, която може да поправи купищата беди, задушили българската нация? Още не си мигнал, и се сещаш за малката Грета Тунберг с лошия поглед от последните дни. Много е ядосана – на Тръмп и на целия свят. Страшно страшна е на моменти, но не знае нищо за българската действителност.

По-скоро ние ще й лифтираме погледа. Само да чуе за нашето правосъдие и здравеопазване, мигом ще забрави за климата.

Слави Ангелов

Ние и на малката Грета погледа сърдит ще лифтираме

https://www.168chasa.bg