Николай Волев: В изкуството който се страхува от каквото и да било, няма място в него. В журналистиката – също.

Кинорежисьорът Николай Волев , който стои зад някои от най-касовите български филми като „Господин за един ден”, „Двойникът”, „Маргарит и Маргарита”, щурмува театралната сцена. Скандалната пиеса „Сексът – начин на употреба” ще се играе предпремиерно на 3 ноември, а официалната премиера е на 5 ноември в „Сити Марк Арт Център” (бившето кино „Левски”). В спектакъла младата актриса Кристина Топалова ще се превъплъти в 27 образа.

– Г-н Волев, правите изненадващ ход – защо решихте да се захванете с театър, какво провокира любопитството ви?

– Обичам разнообразието, а любопитството ми към всякакви видове и форми на изкуството продължава да не ми дава мира. Пиесата „Сексът – начин на употреба” от Франка Раме ме заинтригува още преди 12 години, но досега все имаше някаква пречка да не осъществя поставянето ѝ на сцената. А пък театърът предлага чудесни възможности за работа с актьори – любима съставна част от основната ми страст, киното.

– А защо избрахте скандалната пиеса „Сексът – начин на употреба”, която е била цензурирана в Италия? 

– Пристрастен съм към любовта и секса, откакто се помня. Авторката на пиесата разказва със средствата на комедията за личните си преживявания и вълнения, свързани с най-интимната ни същност. При това без нотка на лицемерие или фалшив свян. Някои хора намират за скандално наричането на нещата от живота с истинските им имена. За мен обаче няма нищо срамно в нейния текст, изпълнен с откровенията на девойка, жена и майка за клитора, мастурбацията, точката G, еякулацията, оргазма и всички останали подробности от „пейзажа” на човешката сексуалност.

– Имате афинитет към провокацията и скандала, които често са на ръба. Това ли е пътят за зрителски успех – вашите филми са едни от най-гледаните в българското кино въобще?

– Да се движа „по ръба на бръснача”, ми доставя изключително удоволствие. Може би тъкмо заради опасностите, свързани с риска от провал или падение. Да играя на сигурно, никога не ме е привличало – предизвестените успехи са ми скучни. Явно тръпката от опасностите е моята основна движеща сила. А смелостта да се изправям срещу непревземаеми наглед „крепости”, ме докарва до тъй желаните от мен многократни, нескончаеми духовни оргазми.

– С какво ще скандализирате публиката в този сексуално насочен спектакъл?

– Вероятно ще има скандализирани хора или институции, но смятам, че те трябва да потърсят причината за това в самите себе си. Не сексът, а лицемерието и отказът от откровеност на тази тема са срамни – както за отделния човек, така и за обществото ни.

– Казвате, че лицемерието по отношение на секса ви възмущава, докъде ще стигнете в постановката?

– „Всичко докрай!” цял живот е мой неотменен девиз.

– А не се ли страхувате, че може да настроите срещу себе си пуританите?

– В изкуството който се страхува от каквото и да било, няма място в него. В журналистиката – също. Пък и в живота… А за пуританите става дума и в пиесата. Като причинители на смъртта на не една и две жени – заради обстоятелството, че природата не ги е дарила с девствена ципа и единствено по тази причина векове наред са били изгаряни на кладата.

– Много актриси са се страхували да пресъздадат скандалния текст на пиесата, това не ви ли обезкуражи?

– По природа съм упорито вярващ наивник и това неведнъж и дваж ме е спасявало от обезсърчаване. А отказът от предизвикателството да изиграеш на сцената цели 27 роли в разстояние на час и половина просто не се побира в ума ми.

– С какво спечели доверието ви младата Кристина Топалова? 

– С желанието си да приеме от мен „назаем” липсващата ѝ доза смелост. С безрезервната си всеотдайност на актриса по душа, не само по образование. С ума си. С неизчерпаемата си енергия. С възхитителното си чувство за хумор. С готовността си да възприеме точността като висша проява на уважение към работата. С щедро надарената си природа на танцьорка и певица…

– Изневярата ви с театъра означава ли, че сте приключили с киното?

– Ни най-малко. Преди да започнем репетициите на „сексуалната” пиеса, написах сценарий за игрален филм. Очаквам с нетърпение резултата от конкурсната сесия на Националния филмов център и успоредно с това вече търся финансиране за новия си кинопроект.

http://retro.bg