НИМА ЩЕ ВДИГНЕШ ОРЪЖИЕ СРЕЩУ РУСИЯ, БЪЛГАРИЙО?

Асен Василев, сполучливо назован от българските зевзеци Кокорчо, който по телосложение и гласови данни напомня шейсетгодишна цоцолана, завчера сподели пророческата си убеденост в крайната победа на Украйна.

Според певеца в хасковския гимназиален хор, който доскоро бе дребно аферистче, а днес се разпорежда с парите и съдбата на България, в изказването на Р. Радев против „въоръжена помощ“ за зеленския режим имплицитно била залегнала надеждата, че Русия ще победи.

Ни най-малко не ме заблуждават поредните мимикрии на кръшкача Радев, който докара на власт плазмодиите от ПП, а сега драпа да се разграничи от тях, в опит да си запази политически и морален периметър за по-нататъшно управление. Не съм очаквала генералът, клел се във вярност на НАТО, да си посипе главата с пепел и да се извини на българския народ : „Прости ми, майко Българийо, че ти натресох тая срамна болест! Виновен съм пред теб!“ Ами, дръжки! И подкрепата на Радев за Продължаваме Подмяната, и сегашните му завои и кривулици, са продиктувани от Козяк. В потрес съм обаче от логиката на Кокорко, която той с натъртен мецосопран ни продава от правителствената трибуна като от сергия за развалена риба на Женския пазар:

Той бил убеден в окончателната победа на Украйна и затова България била длъжна да въоръжава украинския режим.

Какво общо имат двете части на това изречение? Забелязвате ли причинно- следствена връзка?

Ако според Кокорчо и неговите господари, Украйна така или иначе ще победи, защо България трябва да й дава оръжие? Нали победата й е сигурна? Ако от оръжието, което би пратила България, зависи крайната победа на Украйна, то значи че Украйна е много изпаднала и никога няма да победи. Оръжието, изпратено от България за Украйна, за чие добро ще послужи – на украинския народ или на режима на Зеленский, два антипода с коренно противоположни интереси? И всъщност срещу кого Русия воюва в Украйна – срещу украинския народ или срещу САЩ и всички техни сателити? Ако НАТО победи Русия в Украйна, ще се подобри ли положението на украинския народ? Ще се подобри ли ситуацията в целия свят?

За всички е ясно, че най-добрият изход от войната, както за обикновения украинец, така и за всички нормални трудови хора по света, е победата на Русия. Да, да, точно така – украинските граждани се надяват на Русия и от все сърце желаят тя да срине от власт антинародния, паразитен, подчинен изцяло на САЩ и Великобритания, режим на зеленото човече, който унищожи Украйна. Това е чужд режим, който се отнася към страната, в която се е загнездил, като към робска територия – обект на извратени, фашистки, военни и биологични експерименти. И на невиждано ограбване. Според руските анализатори Зеленский за периода на управлението е натрупал милиард и двеста хиляди долара лично богатство. Според западните му защитници – само осемстотин и петдесет милиона.

За чия убедителна победа е длъжна да праща оръжие България? Явно за победата на Зеленский над Украйна. А представяте ли си ужаса, на който ще бъде подложено населението на Донецк и Луганск, ако Русия бъде принудена окончателно да се изтегли оттам?

Но абсурдът не е дори в това, а във факта, че логиката на кокорчовци отрича напълно статуса на неутралитет, който е единствената възможна позиция на България. „Ще се присламчим към победителя“? Който и да „победи“ ( нима има победител, когато се сражават два братски народа?), нарушеният неутралитет (който и сега е само формален), ще се отрази пагубно на страната ни. Защото Русия, победена или не, никога няма да прости това предателство. Предателят се наказва по-страшно от врага. А братът-предател е с най-незавидна съдба.

Тук има нещо друго – презумпцията не е, че Русия ще бъде победена. Намерението на обединените сили на мрака, скрити зад НАТО, е да унищожат напълно Русия, да я изличат от лицето на земята. Ето това Кокорко от Хасково и неговите господари наричат „убедителна и окончателна победа на Украйна“. Като „Украйна“ е само евфемизъм.

Не бързайте да отписвате Русия. Ако някой преживее тая страшна епоха, в която ще изчезнат много държави и много уж непобедими сили и непоклатими съюзи, това е тя. Доказала е, че устоява на най-страшните урагани. Ще устои и днес срещу целия свят. Има нещо божествено в тая страна, над нея свети златен ореол, над нея е Божията десница. Много демони са смятали, че ще я превземат, клали са народа й, поругавали са вярата й, изкоренявали са името й. Но над главите им е прогърмявал глас: „Вставай, страна огромная, вставай на смертный бой!…“ Така ще бъде и сега.

Нима, насъскана от демоните, ще вдигнеш оръжие срещу нея, Българийо?

Милена Върбанова