НОВИЯТ БОЛШЕВИШКИ ТРИБУНАЛ ИЛИ НАРОДНИЯТ СЪД НА БОРИСОВ?

Борисов няма нужда от Деветосептемврийски преврат! Няма нужда от чл. първи на Конституцията на комунизма на Георги Димитров и на Тодор Живков, както и няма нужда от втора, трета или каквато и да е друга партия. На политическата сцена място има само за ГЕРБ и сателитите му. Както някога имаше многопартийна система – само БКП и сателитното БЗНС, плюс ОФ, малко ДКМС и Ловно-рибарския съюз. Днес вече не е нужен преврат за да постигнеш това политическо съвършенство. Днес е достатъчно да имитираш демокрация, да имитираш законност, да имитираш управление и да държиш здраво чиновниците, защото те са гаранцията за властта на всички нива. Защото те са много, толкова, че само техния глас е достатъчен. Защото тези чиновници, подчинени, сервилни, уплашени, са винаги самоотвержени и верни! За хляба насъщен.
Няма нужда от спомени. Историята е безкомпромисна. Убиеш ли опозицията, смажеш ли всяко извън себе си и себеподобните, политическо образование, ти вече си политически труп. Въпросът е във фазата на загниване и разгарждане колко и какво ще заразиш и ще унищожиш.
И не е виновен Борисов. Виновни са всички онези, които виждат голия цар, но продължават да му се кланят, продължават да го ласкаят, продължават да унищожават, повече от него дори, само и само да са нахранени. Неговата вина е в толерирането и радостта му от такова поведение.
Днес ГЕРБ показаха, че са комунисти отвсякъде и по всичко! Защото да си комунист не е защото си член на някаква партия, както и да се нарича тя. Да си комунист е начин на мислене, отношение към другите, права и претенции извън другите. Единствени! Самодостатъчни!
Днес болката за децата ни, за внуците ни, за техния живот, за държавата, в която ще живеят, е толкова голяма, че усещането за безнадежност е безкрайно.
Живяхме в едно общество, към което не искаме да се връщаме, но днес ни показаха, че само това е пътят ни.
И въпреки тази безнадежност, пак трябва да си спомним, че присъдата на времето е неизбежна, че и най-покорния роб, в един момент приключва с границата на търпението си.

P. S. Тъжни мисли, предизвикани от днешната отвратителна и противна демонстрация на управление под ултиматуми и на поведението на един подчинен на едно лице парламент! Диктатура, тоталитаризъм, авторитаризъм, самодържавие и един цар, падишах, емир, халиф, султан и помешчик!

Любо КОЛЬОВСКИ