Нора Стоичкова: Горко ни. Политически вече няма как да се оправим

Борисов: До три години ще върна българите от чужбина

Довчера Борисов ги гони от България, защото били лош матриал, а сега щял да ги връща обратно. И срещу безплатни жилища, няма как да ги върне, но пък е пиарско някак си, патриотично да дрънка по този начин….
Довчера, според същия този Борисов, АЕЦ Белене беше гьол с шарани, днес вече е стратегически проект. ЮП – също стана стратегически и не знам, дали помните оня проект за нефтопровод Бургас – Александруполис, също. Докато ни заглавичкваха с рестарта на „Белене“, в леко разфокусираната новина някак мазно се промъкна намека на Москва, че или стартират всички енергийни проекти в БГ, или те нямат интерес. Това означава и рестарт на нефтопровода, който преди 15 години вдигна цял Бургас на бунт, че нашето златно Черноморие ще бъде отровено с руския нефт. Сега за бунтове не се говори, явно са били поредния пиарски балон срещу Русия и общите ни енергийни проекти от Големия шлем на Г. Първанов.
Борисов сега е в играта с тези проекти и нищо чудно да бъдат размразени. Може би и рестартирани, с одобрението на ЕС. Виж, това вече ще подпечати статуквото у нас за поне още 10 години, ако някой не умре от естествена смърт, междувременно.
За сделката с ЧЕЗ пък – направо нямаме ищах да се повтаряме. И тя ще мине. Ще я потъркалят, потъркалят до към септември и хайде, хаирлия да е кака ти Гинка, която излезе чиста като моминска сълза от парламентарното разследване. И службите доста помогнаха таз сделка да не се разбере кой я движи, щото „нямали информация“ …
Да се чуди човек с какво са заети от сутрин довечер, освен с това да пазят бизнес интересите на Борисов и компания.
За съжаление разумното предложение електроразпределението да бъде вкарано в забранителен списък, няма как да мине. Навремето преструктурираха целия енергиен сектор, за да извадят от холдинга ЕРП-тата и да ги продадат. Връщане назад няма и не може да има.
Това, което оттук нататък следва са стачки, бунтове, които като нищо ще прераснат е революция и опит за национализация на заграбените природни ресурси, включително опити да се одържавят цели сектори като златодобива и рудодобива, от националното ни стопанство. Това чак към средата на следващото десетилетие. А дотогава – кинти, плячка, власт и пътуване до Хонолулу! Горко ни. Политически вече няма как да се оправим.