НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ СЪБУДИМ НА 50

 

Някой ден ще се събудим на 50 и ще погледнем назад, за да видим как мечтите ни тлеят неосъществени , а тези от тях, които достигнахме, не се оказаха това, което го мислехме.
Някой ден ще се събудим на 50 и в остарелия образ в огледалото ще търсим онези млади хора, които мислеха, че имат време. А те ще надничат иззад очите ни, ще ни сочат с пръст и с укор в смеха си ще ни питат какво направихме с времето си.
Някой ден ще се събудим на 50, в стаята ще е тихо, телефоните ни ще мълчат зловещо, а компания ще ни прави самотата. В тази тишина ще доловим шепота на онези връзки, които провалихме, а можеха да бъдат. Да бъдат и да разкъсат тишината в домовете ни.
Някой ден ще се събудим на 50 и ще направим палачинки на внуците ни и децата ни, които не родихме.
Някой ден ще се събудим на 50, ще отворим портфейла си и ще видим , че докато продавахме живота си, за да го пълним, сега в него няма нищо, с което да напълним душите си.
Някой ден ще се събудим на 50 и ще си налеем двойно уиски, а компания ще ни прави безсмислието.
Някой ден ще се събудим на 50 и всички телефони на приятелите, за които все нямахме време, ще бият заето в ушите ни, а ехото ще отеква чак в сърцата ни.
Някой ден ще се събудим на 50 и ще разберем, че всичко, на което сме придавали смисъл , всъщност ни е обезсмислило.
Някой ден ще се събудим на 50, ще дръпнем завесата и ще видим слънцето за първи път. Някой ден ще се събудим на 50 и ще си кажем „само ако бяхме на 20“. Дали ако имахме втори шанс да бъдем на 20, щяхме да проиграем и него? Някой денще се събудим на 50 и ще разберем, че празната къща не е дом, че това, което изпълва дните ни не са парите, а времето, в което сме обичали-децата, приятелите, живота, себе си..
Някой ден ще се събудим на 50 и ще осъзнаем, че досега сме спали.

Персефона Коре

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva