НЯМА КАК ДА УМРЕ НЕЖИВЯЛОТО

Чета си аз умотворенията журналиститутски как загинало евентуалното обединение на протестърските партии. И си мисля дали с тези журналисти сме били в една и съща държава по време на протестите. Защото моите впечатления бяха други.

Още първите дни се забелязаха опити за овладяване на протестите от дълбоката държава – подхвърлиха ни се едни организатори, които обсебиха протестите и не допускаха обикновените хора до микрофоните. Изведнъж вместо българските знамена се появиха тези на ЕС и дори НАТО сред протестиращите. Вместо да пометем управляващите, започнаха да организират вуду магии пред Министерски съвет и пърформанси. Когато тръгнахме към МС, точно лидери на днешните протестърски партии казаха на хората си да отстъпят и спокойно се разхождаха сред полицаите, които ни пръскаха със сълзотворен газ. Там, на предните кордони, където биеха и пръскаха, аз не видях нито Хаджигенов, нито Бабикян, нито Мая, нито Капонката, нито СлавитУ, нито Ристето. Там беше народът, на който му беше писнало. И тези – горните, размиха протестите и ги подмениха, за да могат да се нахлузят във властта…..

На протестите, особено в София, ми направи впечатление, че на всеки ъгъл се вихри по един лидер, който говори съвсем различни неща от лидерите по другите ъгли. И взаимно си хвърлят отровни погледи. Попитах един от лидерите на сегашна протестърска партия защо разочароват хората и правят пърформанси, вместо да пометат властта, а той ме изгледа мръсно и ми заяви аз да не се меся и че това не е моя работа. В този момент разбрах, че дълбоката държава окончателно е подменила исканията на хората. Това го разбраха и много от хората на площадите. И повече не стъпиха там. За какво – за да може Мара Капон да стане депутат ли? Или Хаджимравин да настоява в Народното събрание за правата на джендърите? Или пък Ристето и СловитУ да се карат за министри? Не бяхме там за това!

Така самонареклите се протестни партии дори на площадите не намериха единство. А когато стигнаха до кокала, съвсем озверяха. Макар и платени от едно и също място, те продължиха с капаци на очите да не виждат реалностите на народа. Българският народ не се интересува от целите на Козяк, от евроатлантическите им изчанчени ценности и правата на ЛГБТ, на мигри и вся сволоч, която ни натресоха. Българският народ не се интересува от обещанията им и от светлото европейско бъдеще, при положение, че дружно съсипаха светлото БЪЛГАРСКО настояще. Ние не се интересуваме от извратения Ви морал и ценности, нито от пландемиите и безумието. Ние си искаме държавата, която нашите национални предатели Ви дадоха срещу добро заплащане на предателството.

Затова сега не се учудвам. Целта е политическа криза – дълбока и разочароваща за всеки, който се е надявал на някаква промяна от тези, които отдавна служат на Козяк и на кукловодите. Май дъното ще е Кубрат Пулев да влезе в Народното събрание и тогава май само гетата ще останат да гласуват в България…..

Промяната трябва да дойде от народа, а не от яхналите го политици, които се отчитат на килимчето на Мустафата. Разочарованията са много, включително аз се разочаровах от много политици, за които смятах, че имат топки да правят самостоятелна политика, защото имат подкрепата на българите. Явно никой случаен няма никъде във властта. Но пък прожекторите на властта осветяват всичко и всеки.

Промяната трябва да я направим ние. И колкото и да е неприятно – с осмисляне на реалността и мислене. Колкото и да е необичайно за тези географски ширини и определени кръгове на обществото. Човек, който мисли, вижда истината. Тя е пред очите му. Загасете телевизорите и помислете. Това е началото!

Елена Гунчева