Няма ръст на духа, няма и тежест на разума!

Следя реакциите на публични фигури от обществената ни шахматна дъска. Така също и реакциите на обикновени хора в социалните мрежи, пък и извън тях. Защо го правя? Именно в тежки изпитания, пред заплаха от от лично уязвяване, болест или смърт се проявява истинското качество на духа. Забелязвам, че много лъвове станаха мишки и много мишки се превърнаха в микроорганизми. Разбирам тези реакции, но повече ме притеснява готовността на българската нация да плаща цена и да доказва своето право на съществуване. Не само днес, изправени пред експертно-политическите манипулации, а занапред.

Няма ръст на духа, няма и тежест на разума!

Много бих искал да съм част от достоен народ. Да бъда горд с него и да не се срамувам в мир или във война. Да печелим и да губим, но с достойнство и чест. Да разбираме истинското значение на думата държава, нация и историческа непреходност. Искам. Така или иначе, Бог ме е определил за единица от българската нация. Не, че все още съм израсъл достатъчно, за да правя безпогрешни изводи, но днес се срамувам. Също така, както бих се срамувал ако ни сполети война и видя същите реакции на познати и непознати – реакции на уплашени души. Видно, че все още кожата е по-ценна от душата и християнството, което разпространихме преди векове до всички народи по света, вече ни е далечно. Защото при тях, нашите деди отидоха с Христовите думи:
………………………………………………………………………
„Не се страхувайте и оставете мъртвите между вас да погребват своите мъртъвци.“ Колко от нас вече, разбират тези думи?
………………………………………………………………………

Човеците пожелаха да имат свои царе на земята, за да ги виждат и сляпо да им се подчиняват – само защото ги виждат. Колко от тези избрани царе, били те и „длъжностни лица“ правеха безпогрешни избори и доказаха, че не са слепци? Нито един. Защото само надарените с разум са зрящи, но те са божии и не принадлежат на останалите. В този земен живот не е важно кога и как ще умрем! И това е най-първата заблуда на всеки от нас.

Важно е само как живеем, в какво вярваме и защо вършим нещо?

Ако човек има смислен отговор на всеки един от тези прости въпроси, значи е жив. Ако няма, той вече е мъртъв и няма от какво да се страхува…

Николай Марков

loading...