Обидата да си поданик в държавата на шайката

Почти всеки ден на телевизионните екрани и във вестниците се явяват едни и същи лица от първата фаланга на ГЕРБ. Питам: Какви толкова високи духовни и морални качества имат тези лица, та тъй ги обгрижват медиите? Неотдавна известният учен, проф. Людмил Георгиев, каза, че Бойко Борисов е „еманация на простотията, облечена във власт“. Тази характеристика важи с пълна сила и за Цветан Цветанов, а така също и за част от герберската рат, чак до най-долния етаж на партията и властта. И все пак, намират се и хиляди образовани и почтени люде, които, уви, не участват в управлението на страната. Като как и защо е тъй?

Нали знаете, драги читатели, какво носят на гребените си пороищата, когато се разлудуват? Носят хартишки, тресчици, гнила шума и други боклуци, които нямат никаква стойност, но пакостят на населението. Такъв порой, само че не воден, а обществен, се развихри у нас, след като се „сдобихме“ със свобода и демокрация. Той завъртя във вихъра си бивши номенклатурчици, зобали яко от социалистическата ясла, както и новоизлюпени демократи, авантюристи и мошеници, които, поединично или заедно, захванаха да съсипват България.

Управлявалите държавата през последните десет години, начело с Бойко и Цецо, се постараха отровните семена да вържат плод. И те вързаха:

последни сме по добротия в ЕС и първи по лошотия 

Неведнъж съм описвал тази лошотия, изкушавам се сега да спомена пак нещо от нея. Повече от два милиона българи избягаха в чужбина. Три милиона едва оцеляват, като два милиона от тях направо гладуват и мизерстват. Раждат се все по-малко деца. Петстотин села вече ги няма на картата. Хиляда осемдесет и едно училища са закрити. Десетки хиляди нашенци трудно се добират до медицинска помощ и лекарства. Десет хиляди лекари и петнайсет хиляди медицински сестри напуснаха страната ни и вече се грижат за чужденци. И още, и още подобни „прелести“. Всичко това вождовете- управници наричат „перфектна“ държава, в „небивала кондиция“. Заявяват го открито, нагло, без окото им да мигва. Както се разбира, Гьобелс има достойни последователи у нас. Бойко каза, че сега в държавата ни като гъби след дъжд, никнат заводи и фабрики. То бива лъжлив гъбар, ама чак дотам… Хвали се, че получава ордени за страхотната си дейност за доброто и просперитета на Балканите. Смехория: та той е само усърден куриер на западните си началници и нищо друго. Все пак, признава му се нещо: упорито се старае със северомакедонеца Заев да набутат Македония в НАТО, та да се яви още една американска военна база срещу Русия. Голямото му предателство обаче е договорът, с който признахме Македония и македонския език. Някога Вазов писа за Македония: „Не даваме я, не – земята мила/ земята на светите ни отци, не даваме праха на Самуила, ни славата на двамата светци!“ Продадоха я, учителю, подариха я, и то българи, за свои и чужди интереси…

За длъжностното престъпление, извършено от Борисов, с обаждането му на шефа на митницата да спре проверката на алкохолния завод, собственост на Мишо Бирата, няма да говоря. Тогава „учени“ от БАН се заеха да проверят случая. Провериха го: занимаваха се не с виновника, а с начина по който е направен записът. И – много шум за нищо, както пише един голям писател.

Я, и „нищичко“ за Цветанов. Тоест е за шестте му апартамента, получени от тъста и тъщата, пенсионери. Тук имаше проучване от НАП, завършило с извод: всичко е повече от редовно. След „проучването“ шефът на НАП бе избран за депутат; всеки „доблестен“ труд трябва да се възнаграждава…

Пита се в задачката: няма ли някой измежду приближените на Бойко и Цецо, който да им направи най-малка забележчица, белки се сапикясат.

А кой примерно би могъл? 

Цецка Цачева? На изборите народът не я пощя ни за президент, ни за депутат. Е, и какво от това? Тя биде назначена за министър на правосъдието. Тогава – госпожа Караянчева? Тя бе чучната на стола на председателя на Народното събрание. На стола, на който са седели Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, а в по-ново време и академик Сендов. Тази женица може да е добра инженерка, може да готви превъзходни родопски гозби, но няма качества да ръководи най-висшия обществен институт у нас. Няма, ама го „ръководи“. И смешно, и тъжно, и жалко… А може би речовитата Десислава Атанасова?… Някога тя беше министър на здравеопазването, без да разбира нещо от материята. Тогава рече, че е „тежката артилерия“ на ГЕРБ. Уж юристка, ама колко е веща във военното дело?!

Както се вижда, откъм женската кадрова банка на ГЕРБ няма кой да намекне на Борисов, дори с поглед, че някъде в нещо греши. Може би това ще направи някой от мъжете? Примерно – Томислав Дончев, Красимир Велчев, финансистът Горанов, Лъчо Мозъка?! Уви, не, тук царува мълчанието на агнетата, разбира се, без Антъни Хопкинс… Иде ред на Данаил Кирилов, сега предложен за нов министър на правосъдието. Той, горкичкият, натвори такива противоконституционни и противозаконни недомислия, жив да го оплачеш. Удивени от това, 50 адвокати написаха, че такива шашкънии не са учили в университета. Бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов посъветва Кирилов да си потърси друга работа. Аз лично не бих назначил тогова юристина и за разсилен в съдебната палата…

Комай опряхме до устатниците Антон Тодоров и Тома Биков. Няма да случим и тука. Неотдавна Антон написа книга за „Шайката на Бойко и Цецо“. Томата пък казваше, че мястото на Борисов и Цветанов е в затвора. Казваше… И двамата се продадоха и сега са най-верните, предани и настървени наемници на Борисов и Цветанов.

И на хитреца и смешник Марешки не може да се разчита: днеска едно, утре – друго… И депесарите са в лоното на мълчанието. Иначе докарват до успех сделките си с ГЕРБ. Така, независимо от някакви различия и дърляне, всички в мнозинството вардят единството си, верни на църковната приказка: сговорни попове и в петък блажат… Инак – край на големите заплати и екстри, край на сладкия живот.

Браво на гербаджиите, разбраха, че не бива да се мъчат сами с подвизите си, затуй винаги имат подръка

съюзници, по-точно – сътрапезници 

Неотдавна такива бяха разните демократи, барабар с другарите от АБВ. Сега са, на първо място, с обединените (според Велизар Енчев – опитомените) патриоти, за които важи българската мъдрост: „Дума дупка не прави“. Защо тъй ли? Нали помните, че Валери Симеонов беше се заканил никога да не участва в управление с министър-председател Бойко Борисов? Забрави тия си думи, влезе в управлението и стана заместник-министър председател. Поради грубиянското му и цинично поведение изхвръкна от длъжността, но си остана в управлението. Сидеров ругаеше под път и над път Борисов, съдиха се с него, но днес го слави до небесата, че и два-три метра отгоре. Баш-патриотът Каракачанов реализира кристалната мечта на детството си – стана министър на отбраната, че и заместник на министър-председателя. Той се сниши, не се възпротиви на предателския договор с Македония. Това скопи революционната потентност на ВМРО, защото именно тя бе смисъла на организацията, повече от 100 години. Сега тази партия няма вече никакво обществено значение и трябва да слезе от сцената заедно с вождисимото си Каракачанов. Той и двамата му съдружници Сидеров и Симеонов оправдаха оная приказка за думата и дупката: обещаваха 300 лева пенсия и други благини на хората и какво – дума има, дупка няма. Тримцата се заяждат един с друг, но Главният ги дърпа за ушите: могат да обърнат софрата, отрупана с вкусотии… Затуй, да внимават…

То се видя, че еманация на днешната власт са, освен простотията и некадърността, простащината, лъжите и наглостта. И предателството! Ако някой иска да добави нещо към тях, избор – богат: всяка сутрин програмите на телевизиите са пълни с „дреболийки“, които съсипват живота на българите.

Малки или големи са „подвизите“ на днешната власт, бях решил да не пиша повече за тях. Добре, ама някои са съдбовни за нацията ни и не мога да ги подмина.

Кои са те ли?

Първото. Стреснат, най-сетне, от незаконните им и неморални издънки, народът се посъбуди, което ги уплаши. Те тутакси посегнаха към Изборния кодекс и захванаха да го фризират. Това фризьорство, с добавено коафьорство, ще им гарантира победа на изборите, както е ставало винаги досега. Затуй Татяна Дончева казва, че в България има избори, а всъщност няма избори…

Второто. ГЕРБ се договори с ДПС за преференциалното гласуване, така че и двете страни да са доволни, нещо, което рядко се случва в договорите между физически и юридически лица. Руснаците биха нарекли случая „круговая порука“, сиреч – аз на тебе, ти на мене… Това обаче се оказа само леко кимване към голямата сделка: герберастите решиха да подарят на мюфтийството (ДПС) 8 милиона лева дългове – данъци и осигуровки. Така също и хонорари, плащани от това мюфтийство на адвокати, защитавали по съдебни дела радикални ислямисти, кроили планове срещу отечеството ни. Финансовият министър нарече осемте милиона „пренебрежима сума“. Както личи, сумата е подарък на мюфтийството, което е собственик на 4700 имота в страната, от които печели годишно 30 милиона лева. Питам господина Горанова, като са толкоз пренебрежими тия пари, защо не ги дадохте на закъсалите болници, на нещастните деца, които се нуждаят от спасителни операции у нас или в чужбина?

Обществото повъстана срещу тия афери и далавери. Верни на животинския си инстинкт за самосъхранение, герберистите заявиха, че парите ще се плащат от мюфтийството, но разсрочено до 10 години. Така ние, българите, ще плащаме от джобовете си през тия години осигурената власт на днешните управници. Наглост и цинизъм, та отскача…

Трето. Концесията на летище София, което носи, досега, годишно над 100 милиона лева приходи на държавата. В бъдеще концесионерът, вероятно турска фирма, ще плаща само 30-ина милиона лева. Това иска правителството гербаджийско, та мнозина люде от властта и извън нея да пълнят сметките си в банките. Пак наглост и цинизъм, че и национално предателство. Къде е тук прокуратурата? На мястото си е тази слугинка на властта…

Вижда се и без микроскоп и далекоглед какви плодове наплодиха семената, засети и отгледани по времето на т.нар. преход. Някои от тях са не само горчиви, но и отровни. Примерно…

Тотално опростачване на нацията 

Пълен срив на морала. И страх: от едно и друго, за живота и от живота. Уви, няма големи, истински протести срещу това, народът си трае, стадото пръхти, дори когато му е студено. Понякога някои люде се понадигат с леко мрънкане. Вождът това и чака: привиква ги при себе си, говори им грижовно и бащински, успокоява ги с някакви обещания, често се смилява и им пуска малко зобчица, ама малко, не много, да не продрискат. Щастливи, те му благодарят, може и ръцете му да целуват и сетне мълчаливо се разотиват. Този път – мълчанието на овцете…

Има обаче мъже и жени, които не мълчат, а критикуват публично властта. Такива са Нора Стоичкова, Васил Василев, Сашо Диков, Минчо Христов и други. Откровен и яростен критик е ерудитът Юлиян Вучков. Но и той се страхува…  Аз мисля обаче, че управниците хич не се интересуват какво е нашето мнение за тях: те се смятат за недосегаеми, вечни като материята и нейният атрибут движението.

И нещо любопитно. Става дума за молитвените закуски на Цветан Цветанов във Вашингтон. Чудя се и не мога да се начудя кога и как е станал толкова набожен. Доколкото знам, баща му е бил шофьор на дългогодишния пръв зам.-министър на вътрешните работи по времето на социализма Григор Шопов. Съмнявам се, че този човек е вдъхнал на детето си вяра в Бога. Чини ми се, че това не е станало и когато той е учил, за да стане спортист и физкултурник. Тогава? Явно е получил вярата си свише, но защо ходи чак в Америка, тук имаме всички вероизповедания, може да си избере всяко едно от тях. Не знам доколко искрено и настоятелно се моли Богу, но досега, след никоя Цветанова молитва, не сме усетили божията ръка да е протегната към нас, да ни е сторила някакво добро. И друго: кой плаща разноските му при тези пътувания, или те излизат от нашите джобове така, както става с присъдените от европейския съд пари заради безобразията му като властник? Мисля, че отговор на този въпрос трябва да дадат съответните органи и институции; разбира се, на първо място неговият пръв ръководител. Комай, има да чааакаме…

Намират се у нас люде, които вярват, че рано или късно на управниците ще им дотегне тежката работа и грижите за народа и ще се откажат от властта. Блажени вярващите, тяхно е царството небесно! Да не забравяме Монтескьо, който казва, че властта опива човека и го кара да се забравя. Помислете си само: дори в най-розовите си сънища Бойко и Цецо не са се виждали като върховни управници на държавата, с възможности да правят каквото си щат. Но ето, че това стана. И вие смятате, че те ще се откажат да властват неограничено и безотговорно? Ще се откажат да се явяват често-често на телевизионните екрани? Ще се откажат да слушат химни за себе си, които пеят разни наемници и дупедавци? Ще се откажат да стъпват на червени килими? Ще откажат да обикалят света и да се гушкат и целуват със световни величия? Ще откажат да получават незаслужени ордени, с които, от куртоазия, да ги кичат чужди държавници? Ще се откажат от какви ли не луксове и благини?

Пиша тези редове и в паметта ми се явна мисълта на гения Маркс, че няма престъпление, което капиталът не би извършил в името на най-голямата печалба. Та… Питам гербаджиите, има ли нещо, което не биха извършили, за да останат на власт? Знам какво ще ми кажат, но и аз искам да им кажа нещо. То е: срам, обида и унижение е за мен това, че съм поданик на държавата, управлявана от тяхната шайка…

Никола Статков

http://duma.bg