ОБЩЕСТВОТО Е ОБХВАНАТО ОТ СИЛНИ СТРАХОВЕ И ОПАСНА МАСОВА ТРЕВОЖНОСТ

Общественото психично здраве у нас в момента е в изключително лошо състояние.
Това е така поради постоянното внушаване на страхове, тревоги и паника по повод така нар. пандемия от Ковид-19. Действията на правителството, създадените от него институции, щабове, съвети и др., които ползват в неограничена степен всички медии, са некомпетентни, по военному и са по пожарникарски простовати, упорстващи и прибързани.
Не се отчитат всички аспекти и последствия от карантината, включително икономическите, социалните и политическите. Не се отчитат психическите и социалнопсихическите опасносности за цялата нация, заставена да спазва ненужни, неефективни и често променяни забрани, като при това е тероризирана със заплахи за “кервани от камиони с трупове”, за масова смъртност, за “детски площадки-морги”, за настъпване на ада и др.
В резултат наблюдаваме ясна тенденция към масова страхова психоза и висока степен на обществена тревожност и паника.

В моята книга “Тревожност, депресия самоубийство” (ИК “Ахат”, 2020 г.) разглеждам страховете, тревогите, депресията и фрустрацията, които биха могли да доведат със себе си суицидни помисли и опити.

Текстът по долу е от тази книга, коато считам, че в момента е твърде актуална и би била полезна с психотерапевтичната си насоченост.

Страхът (на латински angor – страх, притискане, душене) е една от основните неудоволствени отрицателни човешки емоции.
Развил се е като приспособителен механизъм за справяне с реални или мними опасности, заплахи и премеждия в битието на човека. Изразява се в безпокойство, възбуда и вътрешно напрежение.
Може да приема най-различни астенични и стенични форми – от вцепеняване (парализиране) до паника.
Страхът може да е невротичен, натраплив (при фобиите), екстатичен, даже налуден. Различаваме още нощни страхове, депресивни страхове, ефекторни (празни) страхове и др.
Патологичният страх е безпредметен, блуждаещ, необясним. Фиксира се трайно в съзнанието, обикновено се усилва от фантазирането, нараства по интензивност, става все по-настойчив, “ненаситен” и недосегаем.
Сравнително по-лесно прераства в силна тревожност, в генерализирано тревожно разстройство, депресии, дистимии, паника, фрустрации, суицид.
Тревогата обикновено се дефинира като емоционално разстройство, чийто афективен компонент се състои от специфични неприятни усещания на напрегнатост и вътрешно безпокойство.

Тревогата може да се определи и като съчетание на страх с мъчително очакване на злото, произхождащо от опасността.

Тревожността (anxiety) е самото сравнително устойчиво състояние на продължителна тревога (тревожене).
Тя изглежда като готовност за страх, като склонност да се преживее тревога.

Тревогите и страховете на хората (пълнолетни в различни възрасти) в личен план имат по наши данни у нас следната структура (подреденост):
1. Тревоги и страх от болест (24,3 %)
2. Тревоги и страх от престъпност, насилие (18,7%)
3. Страх от безработица (16,1%)
4. Страх от бедност (15,0%)
5. Страх от самота (7,2%) и др.

Страховата невроза е позната още като тревожна невроза, генерализирана тревожност и като генерализирано тревожно разстройство.

В най-общи линии страданието се характеризира с веобхващаща (генерализирана), прекомерна и хронична тревожност и загриженост спрямо повече от две неща, спрямо много неща в битието на пациента, като прави впечатление, че пациентът въобще е тревожно и страхово обсебен и то от много страхове.
Проявяват се страх и безпокойство в продължение на дълъг период от време – над 5-6 месеца.
Страховете се проявяват без да има външен фактор за това. Смесват се. Зависят едни от други. Взаимоусилват се.
Има сведения за генетична определеност на страданието, както и за коморбидни връзки с други психични проблеми и разстройства – алкохолизъм, депресия, агресивност, наркомании и др.
Развива се във всички възрасти, включително и в детско-юношеската.
Най-често се среща при младежите и девойките на възраст около 20 години.
Честотата на страданието при жените е два пъти по-голяма в сравнение с мъжете.
Страховите неврози се наблюдават средно при 2-5% от населението, но у нас предвид обстоятелствата този процент е значително по-голям.
По мои данни е около 6-7%., като у нас джендърните различия при разпространението са по-малки.

Симптомите са:
• Треперене, трескавост
• Напрегнатост и болки в мускулите
• Безпокойство
• Лесно уморяване
• Повърхностно дишане и чувство за задушаване
• Палпитация (нередовен пулс), тахикардия
• Изпотени или хладни ръце
• Пресъхване на устата
• Световъртеж
• Гадене, повръщане, диария
• Зачервяване (с чувство за жар) или тръпки
• Често уриниране
• Затруднения при гълтането
• Чувство за крайна възбуденост
• Преувеличена реакция на заострено внимание
• Трудности в съсредоточаването заради тревога
• Трудности със заспиването и със съня
• Раздразнителност.

Ако шест и повече от посочените по-горе 18 симптома са налице в периода на тревожност, става ясно, че е налице страхова невроза (генерализирано тревожно разстройство) в някаква степен.

При диагнозата трябва да се има предвид приликата на страданието с фобиите, с разстройства на адаптацията, с депресията, с деперсонализацията и др.
Трябва да се да отчита и фактът, че твърде много (70-90%) от пациентите със страхова невроза страдат от най-малко още едно психично заболяване.
Доста много са случаите на генерализирана тревожност заради сериозни болести на пациента – рак, инфаркт, инсулти, диабет, спин и др.
Причините за появата и развитието на страданието са различни: детските страхове, акцентуации в областта на неувереността и ниското самочувствие, усилване на естествената според психоаналитиците (Карен Хорни, например) невротична тревожност, деформиране на собствените представи за себе си, пресилени самообвинения на основата на липса на позитивно отношение у околните към пациента, проекция на неизпълнени отговорности, проекция на екзистенциалния страх от смъртта и др.
При конкретния пациент причините за страховата невроза трябва да се установят много точно. Това е непременно условие за добри психотерапевтични резултати.

Търсете книгата ми “Тревожност, депресия, самоубийство” в сайта tornadobg.com!

акад. Петър Иванов

Снимка на Petar Ivanov.
loading...