Онова, което в момента спасява ББ от съдебно разследване е придворният му главен прокурор

Буквално всеки ден излизат нови данни, факти, информации, твърдения, обвинения, документи, които се стоварват върху деянията на ББ.

Не мога да кажа, а и как ще мога да кажа, след като съм само страничен наблюдател, който не е потопен в окото на политическия вулкан, кое от всичкото това е истина и кое не е.

Но е факт, че онова, което в момента спасява ББ от съдебно разследване е придворният му главен прокурор.

Вижте, медиите всеки ден изобилно и с очевидно преиграване и престараване дават думата на ББ, макар че той в момента е никой като заеман пост. Има толкова много политически лидери, но кой от тях се радва на подобно внимание, заради кого от тях се прекъсват извънредно предавания на големите телевизии?

Тези телевизии се оправдават сигурно така – ами беше премиер повече от 10 години!
А какво пречи на прокуратурата да каже същото – за всеки друг можем да си правим оглушки при този ескалиращ брой обвинения и набедявания, но когато става дума за човек, който е бил повече от 10 години премиер, ние не можем да не реагираме и по съответния юридически ред започваме проверки, за да се убедим, че или изнасяното е истина, или, че то е петнене на името на този човек!

Но не, прокуратурата е тази, която пази ББ от най-логичното – проверки дали това, което се изнася за него е така. Не го казвам аз, казват го политически активни лица и пряко ангажирани с изнасяното министри.

Предполагам, че има още известно технологично време, когато ще стане невъзможно прокуратурата, а по-точно – искрено и лично главният прокурор да се прави, както казват в Перник на тапа, или, пак както казват в Перник, на кошаревски свидетел – не съм оттук и съм за малко, това писмо, дето ми искаш 10 лева не съм го получавал.
Това може да стане ако главният прокурор бъде изправен пред дилемата – или да спаси себе си, или да спасява все така ББ.

Все пак предполагам, че ще се случи нещо друго. Като при купчинката пясък.
Разказвал съм вече за нея.
Ето какво е то:

Когато се насипва пясък в купчинка, до едно време купчинката расте, но в един момент независимо дали ще се насипе цяла шепа или нищожна песъчинка, купчинката започва да се срива като лавина. И кога това ще настъпи зависи не от количеството на насипания в критичния момент пясък (шепа или песъчинка), а от вътрешните характеристики и специфики на купчинката.
Народът го е казал – капката, която прелива чашата, камъчето, което обръща колата…
С други думи, малки въздействия могат да водят до огромни последствия.

Понеже ББ прекрасно знае какви ги е вършил, той вероятно вече си дава сметка, че в един момент е нужна най-мъничка песъчинка, за да тръгне лавината на разкритията надолу.
Или че едно най-мъничко камъче може да обърне колата на съдбата му – съдба, която доскоро бе сякаш задълго обречена на безметежно и безалтернативно живеене най-високо на политическия ни Олимп. Или една най-мъничка капка може да прелее чашата на неговата недосегаемост и проверките за деянията му да тръгнат една през друга през глава.

Мисля си,

а ме кара да си мисля това неговото леко истерично и малко паникьорско поведение напоследък, което той ни го демонстрира постоянно, принуждавайки зависимите от него медии да го превръщат в централна тема на логорейни изблици всеки ден,

че ББ живее в трескаво притеснение, че се надбягва с времето. Той бави топката, рита я от дузпа в тъч (вече не може да бие дузпата докато я вкара), пада театрално за дузпа, надява се да не му бият дузпата до изборите. Те са му последната надежда. Те могат да му излекуват тревожността и страховете, паник атаките и постоянно пробиваните психологически защити, които той се мъчи да изгради около себе си.

Но, както казал слепият, ще поживеем, ще видим!
Макар че – не отричам – може да дойде време, когато вече всички ще сме видели истината за него, но той ще се е върнал на черен джип във властта и ще ни навира назидателно пръст в най-сетне прогледналите ни очи, настоявайки да си признаем ние на очите си ли ще вярваме, или на него!

Моля се Богу горещо това време да не дойде.
Знаете ли защо?

Защото се тревожа заради младите хора в България. Ново десетилетие на Под Егото ще провали живота им като поколение. А те са за мен не само единствената, но и последната надежда за и на България.

Аз може и да казвам, че надеждата като първа глупачка умира последна. Но умре ли тя, положението ще стане безнадеждно. Този път черната дупка на Под Егото няма да продължи само 10 години, а може да властва над нас много по-дълго. Толкоа дълго, че да ни се стори вечно.

Николай Слатински