ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОТЕСТ

Недоволните в България са много и нямат свършване. Във всички браншове и отрасли парите не стигат, краде се безобразно, няма ред и порядък и е в пълна сила максимата за рибата и мътната вода. Затова хората протестират и протестите им са нещо естествено, закономерно и неизбежно. Как протестират хората, обаче? Този процес заслужава специално и системно изследване.
За целта вземете един произволно избран бранш – здравеопазване, енергетика, транспорт, рудодобив или какво си изберете.
Първото условие в личния състав на бранша да има разделение. Например, протестират медицинските сестри, обаче лекарите и санитарките не протестират.
Второто условие е останалите съсловия и браншове да наблюдават безучастно протеста на медицинските сестри или на учителите. Т. е. учителите наблюдават как протестират медицинските сестри, а когато учителите протестират, медицинските сестри ги наблюдават. Пак безучастно и с безразличие.
Третото условие останалите недоволни от безобразията да не знаят за протестите, но да съчувстват на предстоящите протести. Например, пчеларите се готвят да протестират срещу използването на пестицидите, които убиват пчелите им, но учените в БАН не са и чували за това, въпреки че много обичат да похапват мед, произведен от пчеларите и да добавят масло, произведено от животновъдите.
Следващото условие е функция на властта, която прави всичко възможно да не вземе на някой да му щукне в главата да обедини протеста на полицаите с протеста на миньорите. Че ако към тях се присъединят учителите, медицинските сестри, лекарите, енергетиците, животновъдите и земеделците, ща стане страшно. Защото това се нарича обща и национална стачка. Генерална стачка.
Началниците на синдикатите – национални и браншови, са заети с конференции, партита, коктейли и межднародни симпозиуми у нас и в чужбина.
Така накратко стоят нещата. И няма кой да ушие байрака.

Любо Кольовски

loading...