ОСТАВКАТА. ИЗКУШЕНИЕТО И ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СИ ОТИДЕШ КРАСИВО, ПО АНГЛИЙСКИ

Оставката е доброволен акт и се прилага тогава, когато човек се издъни на работното си място. Така се признава вина, но не винаги се носи наказателна отговорност. Оставка подават политическите лидери, когато се провалят на някакви избори. Оставка подават политиците, когато възникнат съмнения в тяхната почтеност и добросъвестност, или някакви подозрения за съучастие в криминални схеми. У нас, уви не е така. По нашите гографски ширини оставките се подават от наалника на подалия оставка. Например, председателят на СОС Елен Герджиков падна от поста си по нареждането на партийния си началник, . т. е. оставката му не беше доброволен акт, ами си беше по заповед на щуката.

Сега актуална е исканата оставка на Кристалина Георгиева, но и тя не я подава. Опъва се, инати се, обяснява как и колко не е виновна.

„Директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева обвини кабинета на бившия президент на Световната банка – американеца Джим Йонг Ким, в манипулации. Така тя повторно отрече обвиненията, че е оказвала натиск върху служители на Световната банка да променят данни в полза на Китай по времето, когато е била директор на банката.“, информират наши и чужди медии.

В изявление, цитирано от Ройтерс, което тя планира да представи на управителния съвет на МВФ, Георгиева казва, че се е намесила да блокира предложение от член на кабинета на Ким. Той е искал Хонконг да бъде включен в оценката за Китай в Doing Business 2018, което значително би подобрило мястото на страната в годишната класация на доклада.
Ройтерс са потърсили Ким за реакция, но такава засега няма.“

А пък аз спомням времената, когато Георгиева беше еврокомисар и отговаряше за пострадалите от бедствия и аварии европейски граждани, но не се и обади, когато български европейски граждани пострадаха от наводнения. имаше загинали и ранени, бяха нанесени огромни материални щети, а хората не получиха нито цент европейска помощ.

Георгиева, като бългаски европейски гражданин, имаше правата и възможностите да да подпомогне материално потстрадалите с подшефните ѝ европейски средства, но тя се направи на ни чула, ни видяла. И тогава не подаде оставка. Сега, обаче, оставката ще ѝ я подадат нейните началници. Натам отиват работите.

Георгиева отново няма да се възползва от правото си да си отиде по английски, красиво и по своя воля и да каже: „Тъй като има съмнения, че съм престъпила правилата, оттеглям се до изясняване на окончателните предполагаеми обстоятелства, предизвикали съмнения към моя морал, професионализъм и човешко достойнство.“ Да, ама не…

Любо Кольовски