ОТ „КРЪСТНИК“ ДО ГРОБ

Първите дни на 2010-та, с жена ми и детето сме в Сан Франциско. Аз тогава не шофирам, а Elena Kostova е млад щофьор, въртял геврека на спортното „BMW“ на зет ми от Лос Атджелис (около 400 мили). По време на целия път Ели ми бучи на главата как може да не съм си подновил книжката, как може да не шофирам, защо не шофирам, защо тя трябвало да прави всичко, ей такива неща. Пътуваме по единицата и от тези скандалджийско-шофьорски напеви изобщо не успях да се насладя пълноценно на прекрасната природа на калифорнийското крайбрежие. Както неведнъж съм споделял, две са местата с най-красива природа за мен: Биг Сър и Врачанско.

Леко съм нервен от това пътуване, а нерви най-добре лекувам като се нахраня добре. Сядаме в един разкошен ресторант, аз си поръчвам една ОГРОМНА ПОРЦИЯ КРАБОВЕ. Поръчвам си и едни спагети „Aglio e olio“, както и един миди, да има. Обилно поливам вечерята с вино и настроението ми отново е приказно и чудесно.

Бяхме в един страхотен хотел, към който се отправяме с бодри стъпки. Чувствам се прекрасно и вече напълно съм забравил многочасовото пилене на главата, че не съм си подновил шофьорската книжка. Влизаме си в апартамента, тръгвам сит и усмихнат да си лягам.

В тоя момент абсолютно целия ставам на едни малки пъпки, вдигам нещо като 1000 градуса температура и усещам как езика ми се подува. С помътеното ми от този здравословен инцидент съзнание разбирам, че получавам алергичен шок – възможно е, изял съм два тона крабове.

Елена жестоко се панира, детето жестоко се панира, тя ми вика да звъни ли на 911 или на рецепцията, а аз се подготвям да лягам да мра в Сан Франциско. Изведнъж ми се повдига, рязко се засилвам към банята от оралното ми отвърстие излизат около 300-400 килограма крабове. Лежа до тоалетната чиния и усещам, че всичко започва да излиза отвсякъде.

И в тоя критичен за живота ми момент, когато организма ми се изправя срещу смъртта и всичко излиза отвсякъде, В ТОЯ МОМЕНТ ЕДИН УЛИЧЕН МУЗИКАНТ ПРЕД ХОТЕЛА ЗАСВИРВА НА САКСОФОН МОТИВА ОТ „КРЪСТНИКА“. Малко като Анди Гарсия бях, тая музика ми дойде в известен смисъл неочаквано.

Сутринта си пускам bTV и храааас: в дома на музиканта Данго сме, който е свирил на Анди Гарсия. Веднага се сетих за Сан Франциско.

Имам чувството, че следващата новина в ефира ще бъде: А СЕГА ДАНГО МУЗИКАНТА, ДЕТО Е СВИРИЛ НА АНДИ ГАРСИЯ, ЩЕ СЪОБЩИ СЪСТАВА НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО.

Мартин Димитров