ОЧАКВАНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА

Във вестник „Труд“ днес има много интересно интервю с шефа на Демографския институт към БАН – професор Петър Иванов. Който казва в него, че последните тридесет години се увеличава отчаянието, депресията и апатията сред българите. И посочва, че ежедневният стрес от постоянното наплашване от страна на управляващите допълнително ни стресира.

Днес се питаме защо толкова малко хора излизат да протестират, въпреки че огромен брой българи едва понасят правителството. И въпреки това не правят нищо. Не защото са страхливи, а по-скоро защото са отчаяни, че нещо може да се промени. Тридесет години политически експерименти ни научиха, че обикновено протестите са, за да може едни да се изкатерят по гърбовете ни, за да вземат властта и да правят същото като предишните. Колко много разочарования имахме – СДС, ОДС, НДСВ, ГЕРБ….политиците са чумата на днешното време.

Само чудо вече може да вдигне българина. Чудото да повярва на някого, че е свестен и почтен и има силата и уменията да спаси България. Последната такава еуфория беше когато дойде Симеон Сакскобургготски. Хората плачеха по улиците, толкова надежди му възлагаха. А той си възложи връх Мусала и дворците и приключи със спасението СИ /а не НИ/.

Чакаме водач. Чакаме новият Левски, новият Ботев, новият Бенковски. Ако може в комплект със спасители, които да свършат това, за което ние вече нямаме сили. Хората не са страхливи, пак го повтарям. Просто нямат надежда. Заради лъжите и изгубеното доверие…..дори в самите нас.

Но едно ще ви кажа – винаги има надежда. В тъмнината още по-ясно се виждат светлите хора. И всяко време ражда своите герои. България винаги ражда герои. И политици, които в точното време да поемат управлението на държавата.

И за идеята – гледачката на Берлускони била казала нещо за Бойко, как щял да управлява вечно. Ама май женицата доста се провали в предсказанията досега. Но пък Ванга и Севрюкова са категорични – България ще се изправи, престъпните политици ще си получат заслуженото и България ще пребъде!

Имайте надежда! Ще бъде светлина!

Елена Гунчева

loading...