Пак изпускаме влака

Вече изглежда почти невероятно България да получи авансово плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Размерът на очакваната сума е до 13% от общия одобрен финансов пакет за страната, или малко над 1,6 млрд. лв. ЕК ни върна проекта с 43 поправки, а икономистът Мика Зайкова твърди, че разделът за енергетиката е направен на кайма.

Удивително е как две правителства – това на ГЕРБ и служебният кабинет, не успяха да се справят със задачата България да си гарантира 27 млрд. лв. приход по този европейски механизъм, който със сигурност ще даде глътка свеж въздух за нашето общество и икономиката. При това България е от най-големите бенефициенти в ЕС. И докато за работата на ГЕРБ по въпроса всички са наясно защо европарите са нагласени за наши и ваши, то за правителството на Стефан Янев, което дойде със съвсем друга заявка, въпросителните остават.

Толкова грешни европари се хвърлиха за подобряване на административния капацитет на държавната машина, а за 14 години членство нашите чиновници така и не успяха да научат нито правилата за достъп до еврофинансирането, нито как се работи за България.

Някои сигурно ще възразят, че лесно ще се оправят 43 поправки и после само ще чакаме парите. На практика обаче не е така. Изпускаме сроковете, а после забавените пари няма как да надбягат галопиращата инфлация. Всички прогнози за нейното забавяне към април догодина звучат несериозно. Икономиката не показва признаци за стабилизация, за растеж и дума не може да става поне още десет години. А социалният натиск върху бюджетните разходи се увеличава главоломно. Успоредно с 2,5 млрд. лв. лихви, дължими през март по облигационните заеми на Борисов.

Проблемът с бюджетния дефицит ще се задълбочава критично през следващата година. А ако се огледаме в събитията, предизвикали кризите и катастрофите през последните 40 години, надеждата за светлото ни общо бъдеще съвсем се изпарява. Всяка икономическа криза влачи след себе си финансова и социална кризи, а заедно всички те се превръщат в катастрофа за изстрадалия ни народ. Това е цената, която плащаме като общество за нефелните и скандални назначения на абсолютни некадърници по най-високите етажи на държавната власт.

Нора Стоичкова

duma.bg