ПАРТИЙНОТО АМОРТИЗИРАНЕ

С годините идеологиите ги амортизират. Най-прекият път за амортизиране на идеологиите, респективно на партиите е създаване на псевдоелит. Може да се нарече партокрация. Хора, издигнали се в йерархията, които се задоволяват с постигнатото стъпало застиват на това място.

Те са доволни от статута в партията – от тях зависи нещо, в редиците е създаден респект някакъв, те самите се съобразяват с по-високостоящите… Те нямат вече амбиции, защото осъзнават, че техните възможности и интелектуален потенциал опират до там. За тях таванът е подметката на обувката на този над тях. И са доволни от това, че техните подметки също са станали таван за тези под тях. Забравят дори идеологията, която ги е извела до там. Забравят, че хоросанът на една партия е идеологията.

Разбира се, двете основни идеологически системи на Адам Смит и Маркс вече са слети в личното им битие. Те не знаят вече кое е ляво, кое е дясно. Защото движението им в координатната партийна система е положението на плувката, която се крепи над водата и прави заплашителни водни кръгове. Не за друго, а за да запази спомена за присъствието си. За своята важност. И единственото, което искат е да превърнат подметките на обувките си в небе така, както други подметки са станали небе за тях. Разбира се, това е група от хора, които се изолират в своята битност.

Те искат да респектират така, както те са респектирани. Ако трябва да бъда точен тези хора са като екскрементите по повърхността на водата. И дори са забравили, че някога са съдържали полезни вещества – витамини, калории, въглехидрати… Тогава, когато са искали да дадат нещо, да променят. Защото влизането в една партия е само опит да промениш света около себе си. Но постепенно създадените взаимоотношения в партията изтиква твоите представи за промяна на света, защото тази партия променя теб. Така младите постепенно се обезверяват, защото не са допуснати да се реализират.

Хората, които имат някакви идеи се оттеглят, защото не могат ди си представят дори, че от тук нататък тяхното небе е от гьон… И от гьонсурати…

Христо Стоянов