Перверзия: Убийци на журналистиката говорят за свободно слово

Какво се случва с българската журналистика? Какво е останало от нея въобще? Важни въпроси, но като че ли все по-малко хора се интересуват от отговорите. Мнозина в мрежата заживяха с усещането, че са новинари по някакъв начин и това ги задоволява, да не кажа по-силна дума. Само че журналистиката е занаят като всеки друг и практикуващите го трябва да отговарят на определени критерии, изисквания и дори майсторство.

Медийната среда в България отдавна не е каквато трябва да бъде. Затова всеки опит да се раздвижи блатото заслужава внимание. Такъм опит е публикацията „Как малко по малко губехме българската журналистика“ от Владимир Йончев в сайта Офнюз.бг, на който е издател. Йончев споменава верни неща като постепенната загуба на редактори и коректори, което води до обезограмотяване, лоша стилистикана на текстовете. Невремето известният в писателските среди стилист Огнян Бояджиев е „пипал“ здраво ръкописи на книги, пиеси и журналистически статии на известни автори, от което те само са спечелили. Още повече са спечелили читателите.

Темата е актуална, без съмнение. Още повече, че дава повод за още мнения и дори дискусия – ако не е прекалено наивно да го допускам…

Първата реакция в тази посока бе на проф. Евгений Дайнов. Известният анализатор и политолог е нагазил директно в дълбоките води, където журналистиката ни е истински давещ се. „Сриването на журналистиката, макар да има своите специфики (изчезването на професиите на коректора, редактора и пр.) е, в крайна сметка, под-явление на един по-голям процес: тенденцията на българското общество периодично да обръща гръб на онези йерархии на постигане, без които култура не може да съществува. А там, където няма култура, има една безбрежна самодейност, в която всички са равни – от онзи, който е прочел единствено книгата „Винету” до онзи, който поради прочитането на стотици книги бърка, в минута на разсеяност, Чехов с Толстой. Полуграмотният истерик във Фейсбук се схваща като журналист, равен на най-добрите истински журналисти, които не публикуват нищо, преди да са постигнали правилния баланс в текста и да са намерили точните думи“, – пише проф. Дайнов.

Казано е съвсем точно.

Всеки българин може да посочи поне една причина журналистиката ни да не е харесвана от мнозина, да бъде използвана като аргатин или бухалка, за възхвала на едни и опозоряване на други. Важна е средата, разбира се, но още по-важни са населяващите журналистиката.

И тогава се появява Недялко Недялков, издателят на Пик. Не къде да е, в Националното радио, в предаването „Некоректно“. И въпросът: Как сме губили българската журналистика си намери ясния отговор – чрез недялковщината. Всяка негова дума в ефира на националното радио е пример за упадъка на цяла една професия. Това не е плурализъм, алтернативни мненията или свобода на словото. Недялковата „журналистика“ от години защитава и възпява управленски модел, родеещ се с мафията и коствал на страната ни милиардни загуби заради тотална корупция, най-висока смъртност в ЕС, най-нисък жизнен стандарт и челно място по неграмотност. Да способстваш чрез медии за утвърждаването на такъв режим те прави съучастник във всички извършени от него престъпления. И няма нужда от други доказателства, защото статистиките са дастотъчни.

Аз не съм направил достатъчно това да бъде спряно. И други не са направили. Но сме наблюдавали пропадането всеки ден. Имаме грях към следващите поколения.

Недялко обаче е полезен по един своеобразен начин. Чуеш ли го, прочетеш ли го – веднага схващаш от какво да се пазиш, ако притежаваш себеуважение. Недялковци са ловки, обичат адски много парите, готови са на всичко за тях и това приспива бдителността им. Останали са много следи за своите зависимости и кукловоди.

Българската журналистика бе убивана година след година, ден след ден, а ние се разделихме на палачи, жертви и кибици. Палачите и до днес се разпореждат в т.нар. големи медии. Жертвите – тях кучета ги яли, щом са наивни. А кибиците – пак съзерцават отстрани.

Държа да кажа на недялковците и дейците на режима, който властваше доскоро, че ще отговарят за всичко, което сториха на тази държава, включително и за състоянието на медиите. Ще плащат сметката, колкото и да им се струва невероятно това. А тези, които все чакат някой друг да свърши черната работа, или както казва Ходорковски: „друг да убие дракона“, е доре да знаят, че статутът им на кибици е с изчерпан лимит. Ще трябва да направят избор.

Както и БНР ще трябва да спре да се саморекламира като територия на свободното слово и място за алтернативни мнения и различни гледни точки. Пропагандата на мафиотски модел в журналистиката не е свобода – реклама на „кафявия медиен поток“ е.

Огнян Стефанов

frognews.bg