Перфектната криза – след като не успяха с убеждение да ваксинират мнозинството, се преминава към принудата

Перфектната криза – след като не успяха с убеждение да ваксинират мнозинството, се преминава към принудата – пръчката със задължителното ваксиниране, масово и рязко ограничаване на правата на хората да работят и посещават събития и места, ако не са ваксиниране.

И домашен арест може да измислят – контрол през мобилни устройства е същото, но с други думи.
Някъде прочетох мъдри мисли на един американски виден епидемиолог, който обърна внимание на прехода от полуистини към нареждане на хората да се ваксинират.

Като се отнасяш към хората като към стадо и нареждаш, при това словесното насилие се реализира от същите хора, които са отговорни за ненужни ексцесии отначало и за объркани, дори противоречащи послания, сработва вътрешната съпротива на свикнали да уважават мнението им и свободите ми люде, които от съмнението сред принудата ставата противници на ваксините. Зорлем. Не защото са антиваксъри, а защото искат своето време да размислят и да не ги пришпорват. Все пак тяхното тяло е.

Някъде прочетох мъдри мисли на един американски виден епидемиолог, който обърна внимание на прехода от полуистини към нареждане на хората да се ваксинират. Като се отнасяш към хората като към стадо и нареждаш, при това словесното насилие се реализира от същите хора, които са отговорни за ненужни ексцесии отначало и за объркани, дори противоречащи послания. Тогава сработва вътрешната съпротива на свикнали да уважават мнението им и свободите ми люде, които от съмнението сред прсинудата стават противници на ваксините. Зорлем. Не защото са антиваксъри, а защото искат своето време да размислят и да не ги пришпорват. Все пак тяхното тяло е и казано по най-естествен начин ги е страх. Нямат достатъчно информация.

Междувременно Делта варианта на вируса ще нахлуе, ще вземе жертви, „след качулка“ ще се засили ваксинацията, но пак ще има хора които искат да се отнасят с тях като с възрастни, да им обясняват да дават отговори на легитимни въпроси.

Като например защо на прекарали заболяването, но безсимпотомно, трябва да се бият ваксини, при положение че имат доказателства за изграден имунитет?

Защо постоянно излизат новини че две инжекции не са достатъчни, трябва и трета? Без да обясняват защо, въз основа на какви показатели, и то обективни.

Защо информациите за ваксините се подават на час по лъжичка и често се променят. Ваксинирани заразяват?!

Ваксинирани се разболяват тежко /вероятно си има отговор/, но накрая в публиката остава усещането че постоянно променят историята само и само да увеличат броя на покупките на ваксини и да налеят огромни средства в хазните на фармацевтичните компании, като оставят у хората усещането че правителствата все пак правят нещо в тяхна полза.

Това че хората се третират като „лабораторни“ мишки, при тези екстремни условия, не е основната беда, защото тестираните са извършва в толкова масова мащаби – милиарди..

Бедата е, че мътните вода на пандемията родиха ужасни примери на печалбарство, на липса на елементарна емпатия, дори в управлващи, подозрения към лекари и политици, че от проблема правят благоденствие, като източват пари от касата.

Липсата на солидарност и споделяне, раздели за дълго обществото и на практика го прави неспособно да вземе консенсусни решения. И тогава идва диктатурата в името на човека.
Не съм компетентен за да съдя за медицинската част на ползата на ваксините – всеки да реши. Зная, че те се възприемат от мнозина като важна допълнителна застраховка и с основание. Купуват надежда, нищо за някои надеждата ще се превърне в илюзия.

Имам, обаче, категорично мнение, че властите се провалиха в най-важното – да сплотят обществото пред бедата. Повече от половин година след началото на ваксинационната кампания – „лидера“ Борисов си направи ваксина. Какво да кажем за другите.

Първите ни лица вместо да поведат народа, се скриха зад него. И това поражда съмнения, за които хората не са виновни.

Няма политици, които умеят да говорят честно и открито по темата. Неколцината пък лекари, които имат авторитет се опитват да вкарат разум, но повечето от тях говорят звучат като лобисти, с щамповани аргументи.

А Мангъров си остава с предупреждението – каквото и да правим няма да се скрием от вируса, само утежняваме положението си.

Не мога да ви давам съвети. Но зная, че скоро ще преминем към принудителна ваксинация.
А трябва да се говори тихо, с разбиране, да се слуша, и дори да не искат да се ваксинират да не превръщат хората във врагове. Напротив да останем отворени един към друг за да търсим солидарните решения. Защото те са там някъде – в обективните критерии за всички.

Илиян Василев