Петър Волгин: БНТ в соросоиден сос

Като обществена телевизия БНТ би трябвало да представя на зрителите колкото се може повече гледни точки.  За жалост, не го прави. И дори се гордее, че не го прави. През последните години в БНТ господства една-единствена гледна точка – соросоидната. Според тази безкрайно едностранчива представа за света съществува един извисен елит, който трябва да свежда на простосмъртните и не толкова извисени зрители истината от последна инстанция.

Посланието на соросоидния елит, окопал се на „Сан Стефано“ 29, макар и не заявено гласно, е достатъчно ясно: вие, уважаеми зрители, не притежавате нито нашите знания, нито нашите умения; ние ги притежаваме, защото сме изкарали двуседмична специализация в Сиатъл, Вашингтон или Брюксел; затова няма да ни се бъркате и ще ни слушате и гледате внимателно, ако искате и вие да придобиете нещо от висшите евроатлантически ценности.

Проблемът на тази маниакална вяра в собствената изключителност се разбива на ситни парченца при досега с действителността. Огромната част от продукцията на БНТ изобщо не отговаря на  претенциите на създателите си. За върховно интелектуално постижение там се смята вземането на интервю от Кристо. Ако пък напористата репортерка направи и филм за хитрия опаковчик, това вече е ненадминат връх в журналистиката. Много се радват водещите в БНТ и когато в предаванията им идват неуспели кандидат-депутати от „Да, България“ или „Демократична България“, вече не помня как се казваше въпросната формация.  Те, кой знае защо, биват представяни като писатели, поети или „независими“ интелектуалци.  Основното, което тези провалени политици правят, е да сипят баналности в ефир. Техният порой от клишета изглежда като извор на мъдрост само в очите  на разни неориентирани БНТ служители. У зрителите обаче тази претенциозност предизвиква единствено досада и те реагират на видяното по най-логичния начин – превключват на друг канал. И тук, разбира се, БНТ шефовете имат готов отговор – нас рейтингите не ни интересуват, ние правим умни и високохудожествени предавания, а не  масова продукция. Добър аргумент, остава и да беше верен.  Защото повечето предавания на Националната телевизия са всичко друго, но не и това, в което ни уверяват създателите им. Погледайте, ако имате сили, сутрешния блок например. Там се прескачат няколко водещи.  Основното им „качество“ е, че дори и двайсет години да бъдат в ефир, пак не можете да запомните имената им. Пластмасови  физиономии и пластмасови мисли. Триумф на празното говорене и откровеното безличие. Можете да харесвате или не Виктор Николаев и Антон Хекимян. Важното е, че ги гледате.  Защото правят интересни предавания и имат присъствие в ефир.
С избора си на водещи шефовете в „телевизията майка“ показват, че гледаемостта е последното, което ги интересува. Всъщност никак не е трудно да почнеш да водиш предаване в БНТ. Има само две изисквания за заемането на тази позиция. Първото – да си тотално неразличим мишок, готов да изпълни безпрекословно всяко, дори и най-глупавото решение, спуснато отгоре. Второто – да си соросоид. Разбира се, най-добре е да съчетаваш и двете „качества“.

Ако към този коктейл някой водещ прибави и стабилно количество патологична русофобия, моментално става един от най-ценните кадри в държавната телевизия. Какви са уменията на въпросните „таланти“, си личи особено ясно в  „История.бг“.  Водещият на предаването прави впечатление с две неща – много обича да размахва покритите си с пръстени ръце и много мрази всичко руско. Той добива истински страдалчески вид, когато в някое предаване няма възможност да наругае  Русия. В интерес на истината това му се случва рядко. Защото на каквато и тема да са предаванията, винаги се намира повод да се натърти каква зловредна роля винаги е играла Русия в българската история. Толкова са се професионализирали авторите на „История.бг“ в антируския хейт, че успяват да прокарат тази теза дори когато се обсъждат хан Аспарух или хан Тервел, по чието време, както добре знаем, не е имало и помен от руска държава.  Другите любими врагове на предаването са „комунистите“. Водещи и участници не си дават особен труд да обяснят кои точно са „комунистите“. За тях е важно публиката да научи само, че това са едни много лоши хора. И съответно всеки, който се е борил срещу тях, е прекрасен човек. Така в редиците на прекрасните хора, според екипа на „История.бг“, влизат и такива личности като ръководителя на деветоюнския преврат от 1923 г. Александър Цанков, както и отявленият антисемит Богдан Филов. Тези, отговорни за смъртта на хиляди хора, премиери са причислени към „светиите“ само защото са се борили с „комунистите“. Антикомунистическата пропаганда съвсем неприкрито се превръща във възхвала на нацистите и техните епигони. Няма защо да се учудваме на прояви като „Луков марш“ и на надигането на нацистки настроения в обществото. Предавания като „История.бг“ отправят послания, които  възпитават точно такава публика.
А какви са посланията на „тежките“ публицистични предавания на БНТ, на тези, които най-много обичат да описват себе си като „обективни“ и „безпристрастни“? Ако решите да загубите малко време, гледайки „Панорама“ или „Референдум“, бързо ще установите, че „обективната истина“, пропагандирана и от двете предавания, преповтаря едно към едно догмите на Вашингтонския консенсус от 1989 г. – пазарът е свещен, държавата е много лош стопанин, приватизацията е лечението за всички беди. За водещите и събеседниците в тези предавания явно няма никакво значение това, че през изминалите 30 години действителността многократно опровергаваше тези клишета. За журналистите от БНТ щом някоя идея идва от Вашингтон и особено от либералния  естаблишмънт там, тя е свещена и никакви факти не могат да я накърнят. „Америка за България“ не просто финансира журналисти на  БНТ.  Тя поставя в главите им идеите, които те после пропагандират в предаванията си.
Ако новият генерален директор на обществената телевизия иска наистина да направи нещо полезно, той е длъжен да прекъсне именно тази връзка. Връзката между донорите на мисли и журналистите. Новият директор трябва да измъкне БНТ от соросоидното блато и да я превърне наистина в национална телевизия.  Да,  изключително трудно е да се пребориш с грантаджийския манталитет, който царува на „Сан Стефано“ 29. Съпротивата ще бъде бясна. Тя вече е налице. Часове след назначаването на Емил Кошлуков за временен шеф срещу него ревнаха всички грантаджийски сайтове.

Една журналистическа организация фантом – АЕЖ,  известна само на членуващите в нея, излезе със специална протестна декларация. Този „смешен плач“ изразява страха  на протестърите, на онези, които нахално се нарекоха „умни и красиви“, че вече няма да могат да ползват БНТ като бащиния. През последните няколко години редица от тях прекарваха повече време в студиата на Националната телевизия, отколкото в собствените си домове. Нека ги има, разбира  се. Все пак те изразяват една, макар и много слабо популярна, гледна точка.  Но ако е възможно, нека има и други хора. С нормално мислене.

retro.bg