ПИЛАТ МИЕ РЪЦЕТЕ СИ

Боже, защо позволяваш в нашата страна да беснее такъв фалш! Такъв пошъл, срамен фалш! Обиден за Теб и за човешката душа!

Гледам по телевизиите търсенето на дванайсетгодишния Александър и чувствам спазъм в гърдите. От възмущение, от отчаяние. От погнуса.

Кому е нужно това безсмислено брауново щъпуркане напред-назад на разните „държавници“? С какво ще помогне в търсенето на детето личното присъствие на вътрешния министър – че за капак и на самия президент? Фалшивият спасител е по-престъпен от убиеца. А често те съжителстват в една и съща личност, която измива ръцете си.

То не бяха микрофони, то не бяха екрани! Дронове, джипове, топлочувствителни уреди! „Активиране на системата Вечната Амбър“! Тупурдия, суматоха, паника! От загриженост за човешкия – и детския – живот ли се гняви всичко това?

Колко деца загинаха, блъснати от коли на пешеходните пътеки, смазани от срутени катерушки на детските площадки ( за чието построяване общинарите откраднаха милиони левове ), разпарчетосани от невежи, безсъвестни медици, изнасилени и удушени от педофили – без дори окото на тия и подобните им „държавници“ да трепне! Моята дъщеря не беше дете, но беше млад човек – а българското „здравеопазване“ я изхвърли тежко болна на улицата и я осъди да умре в непознат град, в един хотел, оставена само на моите безсилни ръце. Тичах обезумяла да моля на колене за помощ, обърнах се към шефовете на най-престижните болници, към министъра „на здравеопазването“ ( тогава С.Кацаров, до когото не ми позволиха да припаря лично ), до полицаи, до генерали, до Националната телевизия, до БСТВ! Навсякъде ударих в ледената стена, която обгръща деветия кръг на Дантевия ад. Във фаталната минута, в която моето мъчениче загуби съзнание, но сърцето му все още трептеше и имаше надежда за реанимация, някаква фелдшерска твар от извиканата Спешна помощ ( тия, дето постоянно квичат за пари! ) безцеремонно, ругателски, цинично я обяви за мъртва. Проклех те и всеки ден те проклиням, дивашко, неуко племе от хиени, което няма нищо общо с високото звание „лекари“ и „медицински работници“. Ти си по-озверяло от хищниците в горите ( тях ги няма вече, довърши ги „човекът“ ). Към своята некомпетентност ти добавяш вулгарни хули към страдалеца и неговите съсипани близки – които убиват по-сигурно от най-страшната болест. Затова те бият ромите. Защо никой „политик“ не се заинтересува от тая месомелачка на узаконената антихуманност, която отне толкова толкова български животи?

Пълно равнодушие, гавра със страданието, присмех над живи и мъртви – и изведнъж, видиш ли, такъв внезапен взрив на загриженост за изчезването на малкия Александър! Не мога да й повярвам! Това е същата „грижа за човека“, която прояви Боко за умиращата от рак жена в Бразилия и за изчезналия на Еверест алпинист! Совалки на самолети, показно пръскане на стотици хиляди лева – та дори ПростоКиро и отецът му си пробутаха лъжите по този повод! На фона на толкова погубени от нищета, прокудени в чужбина, самозапалили се, скочили под влака – самоубили се от безизходица несретници! На толкова жертви на битовата и организираната престъпност – колкото не погиват в една обявена война!

Питам: ако само преди дни не бе загинал младият граничен полицай – щеше ли политическата върхушка неистово да се разщъка до Перник и обратно – като подпалено гнездо на тлъсти хлебарки? Цялата безродна политическа измет носи кръвта на полицайчето по ръцете си – и затова организира такова зрелищно, медийно търсене на детето от Перник! Но лицемерието не чисти оцапания имидж, а добавя нови пръски кал върху скверните деяния. На цялата гнила и вмирисана „политическа шайка“. И на гешефтурата, която лее крокодилски сълзи.

Не търсете Александър под шипките и глогинките, фалшификатори на човещина! Още след изчезването на Съвестин, за което никой не се трогна, стана ясно, че в България има среди, специализирани в отвличането на деца. Търсете там!

Дано не съм права в страховете си! Дано Александър бъде намерен жив и здрав!

Милена Върбанова

http://pogled.eu