Писмо за Коледа до някой непознат

Писмо за Коледа до някой непознат.

От Евгени Минчев

Здравей благословени непознат. Познавам самотата и самотните вечери на Коледа. Познавам тихият шепот на тази самота, който често говори на езика на музиката и поезията.

Познавам и бурни безумия, в които няма настроение и няма споделеност, след които остават само празни бутилки, мръсни чинии и нито грам духовност. Затова за самотата трябва да се говори специално, авторитетно и да не и се придава вид на злокобие, каквото тя изобщо не е.

Когато човек осъзнае, че самотата е избор, нещата, които се случват на другите- обикновено пълни маси и шумни компании, за теб ще са само кадри от филм, предназначен за други. А ако пък самотата не е твоят избор, то може би тя е изборът за теб на по-висши сили.

Вгледай се в самотата и ще видиш изобилието на толкова много възможности. Можеш да ги видиш, защото си концентриран и осъзнат. Добрите идеи и мисли често се давят в блатото на фиктивното изобилие и рядко покълват читави. И така- Весела Коледа и благословени идващи празници, от сърце.

Самотата е илюзия и като с всяка илюзия, може да се борави с нея. Превърни я в качество а не недостатък. Желай живота… И ще напомня знаменития стих на поета и мой приятел Васил Андреев, който казва „А смъртта е липса на други желания…“

/писмото е написано в подкрепа на студентската инициатива „Минута за Коледа“, или как да стоплиш сърцето на непознат/