Пихте с дявола и резултатът е… Вежди Рашидов. Тежка радост ни налегна

Избрахме 240 заети стола в парламента. Те избраха председател. След три дни на словесна вакханалия, клишета, уговорки, сълзливи патетики и обяснения в любов към народа. Никой не е обичал тоя народ толкова! Цитираха се класици, колеги и приятели.

След целия този водопад от нападки, обиди, кухи фрази, шербет, розови панделки и изпробване на всякакви тактики, достатъчно мнозинство гласува за Вежди Рашидов. Той е новият председател. Ставане на крака, аплодисменти, негови кахърни думи на благодарност и скромност. Споменаха се род, родина, комплименти и прочие. Сякаш сводът небесен с всичките звезди се беше изсипал върху поумнялата зала. Беше много мило. Във възхвалите един към дуг се използваха епитети, каквито и за Ботев не са чувани! Ако не ги познавахме тези хора, човек може да си помисли, че българския парламент е населен с гениите на света.

Из коридорите като ангели с микрофони пърхаха развълнувани репортери. Бягайте кризи, че идваме!

В градинката до Художествената академия група млади хора, явно чули новината за вълшебния избор, изрекоха такива думи по адрес на 240-те, че се изчервиха дори тревите и птичките, а те са чували доста пиперливи неща.

През въпросните три дни на пошлост, злоба, съвети, кандърми, обяснения в любов и зов за вразумяване, няколко пъти бе споменаван Христо Смирненски с дежурната „Приказка за стълбата“. През годините същата е цитирана милион пъти. Полза – нула.

След днешния мъдър избор се налага да минем на друг текст от същия автор.

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА
Приказка за честта

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той „In vino veritas!“
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
„Човек без капчица чест!“

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
„Без чест ли си? — Прави ти чест!“

Един господин ме целуна: „Ах, братко,
и ти ли!… Ей, кой да те знай!“
Две хубави дами ми казаха сладко:
„Елате в нас утре на чай!“

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но… винаги с чест!“…

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

(„Червен смях“, 14 март 1923 г. )

Ако на неколцина поне от 240-те са останали читави сиви клетки, може би ще схванат накъде ни води Смирненски още отпреди 99 години. Което май е без значение…

А Борисов казал: Най-сетне разумът надделя. Бойко днес не е ли на мач?

Няма такава държава!

Огнян Стефанов

https://frognews.bg/