Плачът на обезлюдената земя

Села-призраци, в които се разхожда само вятърът. Самотно стърчащи полуразрушени къщи с изтърбушени очи-прозорци, приличащи на оглозгани скелети. Запустели ниви, удушени от плевели, из които се прескачат плъхове. Напуснати магазини, чиито клиенти са прилепите… Чувате ли плача на обезлюдената българска земя!?

На връщане от лятна си почивка минаваме през с. Бракница, близо до Попово. На пейките на площадчето в центъра седят неколцина пенсионери, бистрят голямата политика. Запознаваме се с бившия военен Петър Иванов. Разказва как вари ракия, отглежда зеленчуци, раздава или разменя част от продукцията със съседи. Дъщеря му живее в Италия, където си е купила жилище, едва ли някога ще се върне в Бракница. Георги Георгиев се представя като наместник на управата в Попово. „Навремето тук живееха 800 души в 150 къщи. Имаше две фабрики, където хората работеха. После всичко умря. Сега тук живеят стари хора, които имат нужда от вода, ток, лекарства и транспорт до болницата, когато се наложи, ама няма кой да се погрижи за всичко това, защото няма пари. Ние сме забравени и от Бога, и от държавата. На никой не му пука за нас. Сещат се, че и тук живеят хора само по време на избори. Нередовно ни карат хляб и лекарства“, разказва той.

Край автобусната спирка висят некролози

което е знак, че къщите опустяват, а селото загива.
След няколкостотин километра спираме в с. Бедрово, Кърджалийско. В областта има 10 села без жители, а на 23 населението е по-малко от пръстите на двете ръце. На площада се мотаят двама-трима души на пределна възраст. Казват, че през летните месеци идват „гости“, които бягат от големите градове, но иначе селото е почти безлюдно. С болка споделят, че с решение на МС от 23 юли селото е закрито, тъй като не отговаря на  изискванията в Закона за административно-териториалното устройство за наличие на самостоятелно землище и постоянно живеещо население. За промяната има решение и на ОбС в Черноочене. Независимо от решението, табелката на селото все още стои, а и малцината хора се възприемат като негови жители и не искат да го напуснат.
Бедрово е само на 18 км от Кърджали. Най-близките здравни и учебни заведения, детски градини, полицейско управление и пощенска станция са в с. Черноочене. Населеното място е било някога махала със 7-8 къщи, но в него няма дори улици, телефон и път. Още преди повече от 25 години хората започнаха да се изселват към близкото централно с. Драганово, обяснява кметът на общината Айдън Осман. Независимо от решението на ОбС обаче още има обитатели, които не искат да напуснат родното си място. Осман обяснява, че обезлюдяването на селата в региона е процес, който продължава няколко десетилетия. „Една част хората са на гурбет в Западна Европа, други се изселиха в Турция. В момента в населените места реално живеят по 70-80 души“, казва Осман. Според него не толкова демографската криза, колкото липсата на препитание кара хората да напускат селата.
С традиционния поминък – тютюна, в момента се занимават 50-60-годишни стопани. Младите заминават на гурбет и май няма да се върнат, обяснява кметът на Черноочене. Ако през 2002 г. родопската община е произвеждала 1800 т от зеленото злато, сега са около 300. За десетина години шест пъти е намаляло производството. „От няколко години някои чернооченци залагат на производството на червена капия, други работят като сезонни работници в селското стопанство в района на Първомай. Всеки ден пътуват, което е уморително и затова не е изненада, че по-младите семейства, които имат деца, се ориентират към трайно установяване в по-големи села в нашия регион или във вътрешността на страната“, подчертава кметът.
571 села в България са празни или имат едноцифрен брой жители. Към края на 2017 г. в страната има общо 5256 населени места – 257 града, 4997 села и два манастира със статут на населено място – Клисурският и Рилският, сочи статистиката.

с по един жител са 71 населени места

По двама души население има в 61 селища, а по трима – в 49 села. 48 населени места в България имат по четирима жители. С по пет души постоянно население са 47 села, а с по шест – 40 села. 27 села имат по седем жители, други 35 са с по осем обитатели, а 31 села са с деветима души население. Селата без население са в 11 области на страната.
Начело на класацията е Габровска област, в която обезлюдените села са почти половината от всички 349. 1734 населени места, включително Клисурският и Рилският манастир, са с население под 100 души при 1708 през 2016 г. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население, общият брой на населените места под 100 жители става 1896, или повече от 1/3 от всички населени места в страната, включително и градовете. Най-голяма е групата на селата с между 101 и 200 души включително, която наброява 705. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 515 населени места. Трета е групата на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 402 села. Само в 4 села жителите надхвърлят 4000 души, а в 2 са над 5000.

Селото с най-много постоянни жители е Лозен

близо до София. Там живеят 6252 души. Лозен е по-голямо от 144 града – т.е. от повече от половината български градове. Второ по големина е силистренското с. Айдемир с 5651 души. Следват софийското Бистрица, чието население е 5040 души, пазарджишкото Драгиново, в което пребивават 4695 човека, софийското Казичене с 4633 човека, пловдивското Розино, където живеят 4254, и т.н.  Любопитно е, че 2453 села, или почти половината в страната, са по-големи от най-малкия град в България Мелник, който има 189 жители към края на м.г.
Процесът на обезлюдяване на малките населени места тръгва през 50-те години на миналия век, когато миграционните потоци към градовете започнаха заради изграждането на нови заводи и предлагането на привлекателни работни места. Те набъбнаха за сметка на постепенното замиране на някои малки селища. В доста от тях останаха да живеят само възрастни. Промяна не настъпи и след демократичните промени в страната от 1990 г. Обратният път към селата се оказа труден и почти невъзможен. Малко са хората, които оставиха благата на градската цивилизация, и потърсиха спокойствието, но и трудностите, на селския живот.
В Хасково с нулево население са 7 села. В Смолянско селата без население са осем – Милково, Крушево, Водни пад, Кокорци, Баблон, Сливово, Чамла и Дряновец. В 88 села в Смолянско населението е под 50 души. В Софийска област има 5 села без население, както и 25 с едноцифрен брой на жителите. В Старозагорско има 4 села без постоянни жители и 7 с едноцифрен брой на населението. Селата без жители в Кюстендилска област са 3, а други 25 имат едноцифрен брой жители. В областите Благоевград, Бургас и Търговище има по две села без жители, като в първата област населените места с едноцифрен брой на обитателите са 20, във втората – три, а в третата – 12. В Пернишко също има населени места без постоянно население и такива с едноцифрен брой на обитателите. В областта само едно населено място е без постоянен жител, а 12 са с едноцифрен брой на населението.
Според последното преброяване на населението от февруари м.г.

населението у нас живее в 235 града и 2047 села

Градските жители са 5,3 млн. души, като по-голямата част от тях са концентрирани в седемте най-големи града на страната. В други села, най-вече в северозападната част, живеят по няколко човека. Обезлюдени селища има и до южната ни граница в планинския район Странджа-Сакар. Статистиката сочи още, че в 1/5 от селата живеят между един и 50 човека, а това е сигнал, че в недалечно бъдеще и те може би ще опустеят. Жителите на почти 1/3 от селищата наброяват между 100 и 500 души.
По данни на Евростат напливът към градовете у нас продължава. Обяснението е просто – там по-лесно може да се намери работа. През 2010 г. градското население се е увеличило с почти 8 човека на всеки 1000 души. За селските райони статистиката е отрицателна – на всеки 1000 души българските села са се обезлюдили с над 13 човека.
А изоставените къщи с тъжните изтърбушени очи продължават да очакват стопаните си…

Юлия Кулинска

Снимки Емилия КОСТАДИНОВА


Изградени някога с любов, днес къщите във видинското с. Медовница се рушат


И в с. Връв, Видинско, разрухата настъпва

http://duma.bg